Глава VII
Когато пристигнаха пред ресторанта вече беше съвсем тъмно. Лора изпита истинско щастие да излезе от "суперколата". Дойдоха и в повече фамилните разговори. Откровено недружелюбната Мая не я изпускаше от очи. И това не беше само женска ревност. По всичко личеше, че не си представя когото и да било до баща си, камо ли 18 годишна девойка... Лора се замисли. "Къде се намираше?" Двете му дъщери бяха по-големи с 2 години, даже нямаше и толкова. Разликата между тях беше от земята до небето. Идваха от два различни свята. Лора беше почти щастлива, че не знаеше подробности около тях, детството им, майка им, брат им... Интересуваше я единствено Огнян, но той пристигаше в луксозен пакет с изненади. А най-странното в случая беше, че той приемаше всичко с абсолютно спокойствие, даже непремерените реакции или думи извикваха у него единствено усмивка. Лора също искаше да бъде толкова непоклатима.
Мая и Рая вървяха напред към ресторанта, а Огнян кавалерски пропусна Лора пред него. Почти в съща ...