Няма нищо, мили! Любовта ни си отиде. Като есенно листо от клона се откърши и полетя. Като буря преобърна всичко и утихна, оставяйки бъркотията след себе си. Като песен, вече изпята, не остави и следа.
Няма нищо, мили! Малко наболява. Тук отляво леко ме боде. Но и тая болка с времето минава, тъй както любовта ни бавничко си заминава.
Нищо не остана, мили! Не ме притискай, нямам чувства. Повярвай ми, ти се постара и едно от тях да не споделям. Не ме наричай с имена, с които ме обичаше. Изгуби ме завинаги и няма връщане назад. Твоето съкровище превърна в развалина. Ръждясало е всичко в мене, студена ме направи, за което ти благодаря!
Няма нищо, мили! Любовта ни си отиде и аз си тръгнах заедно с нея! Парадоксално връщаш се и търсиш в мен момичето, което те обича. Момичето, чийто мечти с две ръце погреба. Не се опитвай да ме възродиш. Твоите думи всичко в мене умъртвиха. Върви при нея, тя е търпелива! По-дълго от мен ще те обича!
Един съвет - Прегърни я! Кажи, че я обичаш с цялото си сърце ...