Няма нищо, мили! Любовта ни си отиде. Като есенно листо от клона се откърши и полетя. Като буря преобърна всичко и утихна, оставяйки бъркотията след себе си. Като песен, вече изпята, не остави и следа.

Няма нищо, мили! Малко наболява. Тук отляво леко ме боде. Но и тая болка с времето минава, тъй както любовта ни бавничко си заминава.

Нищо не остана, мили! Не ме притискай, нямам чувства. Повярвай ми, ти се постара и едно от тях да не споделям. Не ме наричай с имена, с които ме обичаше. Изгуби ме завинаги и няма връщане назад. Твоето съкровище превърна в развалина. Ръждясало е всичко в мене, студена ме направи, за което ти благодаря!

Няма нищо, мили! Любовта ни си отиде и аз си тръгнах заедно с нея! Парадоксално връщаш се и търсиш в мен момичето, което те обича. Момичето, чийто мечти с две ръце погреба. Не се опитвай да ме възродиш. Твоите думи всичко в мене умъртвиха. Върви при нея, тя е търпелива! По-дълго от мен ще те обича!

Един съвет - Прегърни я! Кажи, че я обичаш с цялото си сърце! Кажи ù, че е единствена и забрави, че някога целуваше мен!

Нищо не остана, мили! Не търси в мен вината, макар че и аз би трябвало да имам такава. Не се питам ''Какво става'', каквото е било, ще помним със сърцата. Каквото е било, остава в мисълта. Каквото е било, ще си спомняме с душата и спомените ще приличат на искрена сълза.

Няма нищо, мили! Малко наболява. Тук отляво нещо ме боде. Но и тая болка с времето намалява, щом заедно с любовта умре. 

Обичай я! И тя го заслужава, макар съперници да сме били за твоето сърце! Обичай я и така недей я наранява, не убивай и нейните мечти! Целуни я! Изпий сълзите ù със устни! Прокарай пръсти през нейните коси.

Няма чувства в мене, не рови във пепелта да търсиш огън. Прегърни я силно и я обичай така, както никога не си обичал мене!