Трудно е.
Толкова трудно, че вече не знам какво ме държи.
Казват, че нито любов не е безоблачна, но понякога наистина ми идва в повече.
И двамата се обвиняваме взаимно, крещим, а не се изслушваме... и двамата ни боли.
Разстоянието е огромно, премълчаното тежи ужасно... а аз съм твърде малка, твърде неопитна, за да го понеса.
Понякога забравям защо още съм тук.
* * *
Всеки път се успокоявам, че когато двама души се обичат, се карат постоянно, че щом боли толкова, значи има дълбоки чувства...
Но ако беше писано, щеше ли да е толкова трудно?
Помниш ли как си обещахме да не се нараняваме никога?
Е, обещанията не струват.
* * * ...