26.06.2011 г., 18:26 ч.

Не смей да ми казваш, че не те обичам достатъчно 

  Проза » Писма
1964 0 4
7 мин за четене

Трудно е.

Толкова трудно, че вече не знам какво ме държи.

Казват, че нито любов не е безоблачна, но понякога наистина ми идва в повече.

И двамата се обвиняваме взаимно, крещим, а не се изслушваме... и двамата ни боли.

Разстоянието е огромно, премълчаното тежи ужасно... а аз съм твърде малка, твърде неопитна, за да го понеса.


Понякога забравям защо още съм тук.


* * *


Всеки път се успокоявам, че когато двама души се обичат, се карат постоянно, че щом боли толкова, значи има дълбоки чувства...

Но ако беше писано, щеше ли да е толкова трудно?

Помниш ли как си обещахме да не се нараняваме никога?


Е, обещанията не струват.


* * *


Обичам те. Колкото и да ме боли.

И това е единственото нещо, в което съм сигурна, защото ако не беше, нямаше да се опитвам да поправя нещата.

Да. Не ставам за връзка. Не ставам за теб.

Егоистична съм, ревнувам, но съм свръхчувствителна - нещо, което ти приемаш за преиграване.

Иска ми се да преигравах.


Иска ми се да не ме болеше от всяка сурова дума, от начина, по който се държиш, по който аз се държа.

Иска ми се да не ми се струваше, че с всеки миг се отдалечаваш все повече.

Иска ми се да не ми се искаше каквото и да е.


Боли, мамка му.

А аз съм просто едно глупаво малко момиче, което все още си мисли, че любовта ще спаси света.

Кой свят?

Не и моя.

Моят е на парченца, които бавно се забиват в очите ми, а погледът ми се обагря в червено.


* * *


"Сбогом" може би е най-трудната дума. По-трудна от това да кажеш "обичам те", защото в моя случай са неразривно свързани.

Усмивките отлетяха нанякъде като ято пеперуди.

Прекарвам часове свита в леглото и с празен поглед, вперен в тавана - тъпо, тъпо сърце.

Все бие за неподходящия.


Липсва ми усмивката ти... но моята ми липсва повече.


* * *


"Знаеш ли какво? Като решиш да се държиш нормално и да не преиграваш за всяко нещо и като спреш да се цупиш за най-малкото - понеже и аз си имам личен живот и понякога съм твърде зает, за да ти обърна внимание... и когато решиш да ме слушаш какво говоря, а не просто да си правя гимнастика на устата, ме потърси."


Съобщението е изтрито.


Иска ми се да имах силата да ти кажа, че повече не желая да те виждам... и ми се иска да го мислех наистина.


* * *


Ще се извиня. Отново.

Въпреки че не се смятам за виновна, ще се извиня.

Ще ти кажа колко държа на теб и колко глупава съм, ще ти обещая да не се повтаря.

Всичко ще е наред.


И ще го направя не защото го чувствам, а защото си ми по-важен и от егото.

От него мога да се откажа. От теб - не.

Обичам те.

Все още.


Все още си всичко, което искам, все още чувствата ми към теб са по-силни от негодуванието и унижението.


* * *


Защото и ти си наранен, знам.

Просто не колкото мен.


* * *


За теб съм готова да се откажа от себе си...

така че не смей да ми казваш, че не те обичам достатъчно.

© Меланхолия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??