Бокузо нямаше как да не усети, че нещо се беше случило - естествено той не подозираше кой знае какво, тъй като Лейди Смърт беше отсъствала само няколко дни, но той също имаше сериозно разузнаване, което да го информира за някои неща от първа необходимост. Бокузо имаше начини да проследи всичко, тъй като имаше много неща, които не търпяха отлагане. Тодака се беше възползвал от семето на Яшимара и сега всяко от тези деца можеше да измести Бокузо - в крайна сметка не беше ли Тодака станал господар на живота му? И не трябваше ли Бокузо да му засвидетелства уважение? Не трябваше ли да преклони глава пред авторитета му на глава на цялата Якудза?
Бозуко знаеше, че младите гангстери, които бяха в бизнеса и някои от тях бяха създали свои семейства със сигурност щяха да се възползват от известна смяна във властта. Знаеше и още нещо важно - там беше разковничето! Лейди Смърт беше получила невероятни привилегии и макар да й се водеше покровител, не можеше да я пипне с пръст - поне засега. Бокузо имаше добри чувства към сирачето, а също оценяваше изключителните му таланти. Лейди Смърт беше взела нелошо образование - не беше като Кеничи, който беше виртуоз във събирането на дълговете и в боравенето със сметките, но талантите на Лейди Смърт в други насоки бяха наистина невероятни. И все пак имаше университетска диплома по психология - нещо крайно странно, тъй като в бизнеса обикновено се работеше с хора и пари. Но психологията изучаваше най-дълбоките недра на човешката душа, а Лейди Смърт осъзнаваше ясно, че там беше заровено златото. Тя се беше постарала да изучи всеки аспект на улицата, на корпорациите, на всичко, което имаше душа и можеше да го управлява чудесно.
Бокузо осъзнаваше, че някои от нейните реформи бяха нестандартни - дори и за Якудза, но авторитетът й беше прекалено голям и сериозен. Преди това се губеха пари, имаше и неуредици с преразпределянето на правомощията на някои от членовете - сега нищо подобно не се случваше.
Бокузо разбираше, че в дълбочината на душата на Лейди Смърт се случваше нещо необяснимо - тя бе успяла да обедини на пръв поглед почти необединими неща. Беше възстановила връзките с Корея. Беше изградила прекрасна мрежа от шпиони. Обмисляше чуждестранни инвестиции. Бокузо все още получаваше огромни авоари от казиното в Макао - и това беше основната му инвестиция. Но той имаше и други, които беше създал с времето.
Младите гангстери искаха още - те съвсем нямаше да се поколебаят, макар, естествено и не веднага, да отхапят сериозни парчета от бизнесите на фалимията, ако с Лейди Смърт се случеше нещо.
Страданието по принцип биваше причинено от щети или нанасяне на щети, а в душата на Бокузо имаше шети в изобилие. Ако той можеше да види собствения си етер посредством Китайското Дао, щеше да установи че му липсват сериозни количества именно в областта на торса. Той беше прояден, но духът му беше силен според неговите разбирания. Знаеше, че Яшимара нямаше да се върне никога повече - пък и ситуацията отдавна се беше променила. Лейди Смърт властваше вече от почти десет години. Беше минало прекалено много време и Бокузо се замисли. Какво поддържаше Тодака жив и все така силен? От къде черпеше той своята енергия? Имаше ли някаква тайна?
Малко по малко установи, че след смъртта на детектив Юшима много неща не бяха същите - преди контролът от страна на мегакорпорацията се осъществяваше по съвсем безцеремонен начин и Тодака имаше доста задължения. Сега нещата бяха станали още по-неуловими. Бокузо имаше чувството, че беше настанала някаква смъртоносна идилия, която не вещаеше нищо добро. Разбира се, той остави цветя на гроба на детектив Юшима. Но реши да проведе известно разследване. Убиецът - макар и неизвестен - беше действал по нечие нареждане. И макар Бокузо да имаше известно съмнения, искаше да бъде сигурен. Бокузо дълго разглежда дигиталните изображения, показващи кончината на едно от най-доверените лица на Хироюки - беше много жестоко и брутално. Не че кончината на самия Кеничи беше много по-различна.
Но Кеничи поне беше имал възможност да остави нещо след себе си в лицето на своя наследник, тоест на наследника на Бокузо, който му се явяваше официално баща и настойник, а Юшима беше умрял сам и явно измъчван от душевни терзания.
"Когато отстъпиш от правия път, вселената заема твоето място и започва да взема решенията вместо теб" мислеше си той.
Но кога и къде се беше отклонил? Нима Яшимара беше искал отмъшение или пък може би беше искал да го предупреди?
Но можеше ли човек да бъде на две места едновременно или пък неговият дух? Според квантовата физика това беше напълно възможно и се обуславяше единствено от ограничението на неопределеността.
Бозуко се снабди със всичко, до което можеше за смъртта на Юшима, прегледа всичко най-внимателно и сериозно. Беше се изолирал в жилището си - отдавна той живееше на съвсем ново място. Старото му местообитание се намираше някъде в Икебукуро - квартал, известен със своите небостъргачи, барове, ресторанти и търговски центрове, но по-късно, водейки се от Тодака прецени, че много по-мъдро беше да се оттегли в самостоятелна резиденция, където щеше да бъде значително по-сериозно защитен от опити за покушения. На японски Икебукуро означаваше чанта за езерце, а Бокузо щеше да бъде онзи опитен рибар, който да изтегли онази голяма риба, която си беше помислила, че можеше да го изяде.
Въпреки че рибарството в недалечното минало беше основен поминък в Япония, Бокузо беше изпитвал истинско уважение към онези, които въпреки мощните природни стихии бяха излизали за своя улов.
По тялото му имаше толкова много рани от сражения, от цялата тази наслоена душевна болка - имаше чувството, че душата му беше пълна с катран и омърсяваше всичко, до което се докоснеше.
Още докато живееше в Икебукуро, се опитваше да мине за напълно порядъчен човек. В този квартал животът никога не спираше, а Бокузо сякаш отдавна се беше откъснал от този живот - не че свиреше втора цигулка, но се чувстваше странно. Тук имаше и много чуждестранни имигранти, с които Бокузо беше завързал сериозни контакти и беше установил ползотворно сътрудничество. Но той дори не подозираше, че всички тези любезни туристи, които се сменяха и бяха от различни националности бяха просто част от шпионската мрежа на Лейди Смърт. Една от тънкостите на Китайското Дао се състоеше в поддържането на илюзията за разнообразие и приспиване на вниманието, а това означаваше само и единствено смърт.
Дори се учудваше, че Лейди Смърт беше протакала опита си да го премахне. Но частното му разследване за Юшима даде изключително интересен резултат - по някаква причина мегакорпорацията беше спряла създаването на нови незаменими токени. Дали беше от алгоритъма за копаене, който наподобяваше, този на използваната криптовалута или пък самата мегакорпорация искаше да ускори процесите? Научи и още нещо - някой си Гао Минг беше изкупил огромно количество токени, но по напълно непроследим начин. Тогава Бокузо осъзна, че нещата бяха много по-сериозни и разполагаше с много по-малко време, отколкото предполагаше.
- Явно в дъното на всичко това все пак стои Гао Минг - каза Бокузо. - И е повече от сигурно, че краят на тази война ще се превърне в истински армагедон, от които може и да няма оцелели.
Бокузо реши да се огради със съвсем нови хора, но това да остане незабелязано от Лейди Смърт, която явно беше решила да затегне хватката около него - подобно на змия, която искаше да погълне плячката си цяла, ако не можеше преди това мигновено да я премахне.
Реши да възложи на един от сътрудниците си Хироши, което на японски щеше да рече щедър, да се вмъкне в редиците на Лейди Смърт - тя постоянно набираше нови сътрудници за своя клан. Така щеше да черпи вода направо от извора.
Той го извика в новата си квартира - въпреки че формално не даваше признаци да беше напуснал старата. Тя все така се поддържаше - колкото за лице.
Младежът изглеждаше интелигентен и много хладнокръвен. Беше висок и източен като върлина. Изглеждаше тих и много вглъбен.
- Разбирам добре - кратко отговори Хироши. - Разчитайте, че всичко ще бъде свършено, както трябва.
- Ако се справиш с поставената задача, ти ще заемеш мястото на Лейди Смърт - каза Бокузо.
Беше мислил дълго над това. Нейният син не беше проблем - в крайна сметка винаги можеха да инсценират някакъв конфликт с конкурентни фамилии.
Но Бокузо искаше да види и какво щеше да се случи с позициите в Макао - рано или късно щяха да се насочат и там, ако не го бяха направили. Предполагаше, че ако Гао Минг беше закупил толкова много токени, ресурсът, с който разполагаше сигурно беше почти неограничен. Затова трябваше да внимава твърде много.
Малко по-късно извика и Джиро, което на японски език щеше да рече втори син. Той беше започнал скоро, но беше толкова непредсказуем и опасен, че дори Бокузо изпитваше известно страхопочитание към него.
Джиро щеше да се опита да се внедри именно в Макао като съакционер от името на самия Бокузо - звучеше смахнато, но това щеше да повиши шансовете на самия Бокузо да оцелее.
След това Бокузо започна да обмисля как да премахне самия Тодака - да, беше чакал твърде много. Простата логика показваше, че на принципа на естествения подбор скоро някои щяха да бъдат премахнати.
© Атанас Маринов Все права защищены