Лизи се усмихна леко и вдигна лице към него.
– И аз започнах да подозирам нещо такова.
– И ти харесва. – констатира с облекчение Сам.
Ръката му се вдигна към лицето й, отмести един невидим кичур коса и после я погали по бузата. За момент изглеждаше, сякаш ще я целуне и сърцето на Елизабет откликна с пирует. Не можеше да си избие целувките му от главата си – не успя, дори когато повече от всичко искаше да го мрази. А в момента повече от всичко искаше отново да усети устните му, да скрепят това крехко нещо между тях с целувка. Изведнъж обаче каквото и да беше онова в погледа му, което така я караше да потрепва от нетърпени, изчезна почти напълно и бръчицата се появи на челото му.
– Искам и да си говорим, амара. Да ми казваш всичко.
Усмивката й се стопи. Никога нямаше да й признае нещо такова, ако не беше пиян, осъзна. Беше такова простичко желание и тя би го изпълнила, но не можеше. Не и докато той продължаваше да е подвластен на някого.
– Ще си говорим. – обеща му. – И ще ти казвам почти всичко.
– Всичко важно. – настоя Сам. В погледа му отново се прокрадна тревога: – Искам да знам, амара. За да мога да го махна и повече никога да не плачеш.
Все още искаше да разбере какво я бе разстроило днес. Лизи трябваше да се притесни от плановете му да „маха“, само че вместо това отново усети как устните й се извиват съвсем леко нагоре, а после още малко, щом си спомни как се бе опитал да я разсее. Може би и тя бе пияна. Вдигна ръка и нежно погали лицето му.
– Наистина съм добре, Сам. – увери го.
– Не си. – настоя меко. – Кажи ми, амара.
Лизи вероятно щеше да продължи да повтаря, че всичко е наред, ако не бе усетила промяната в миризмата му. Отново се тревожеше. Дали защото тя отказваше да му каже, или защото си мислеше, че има някакъв сериозен проблем – в крайна сметка нямаше особено значение.
Тя сведе лице и понечи да се отдръпне от него. За момент не бе сигурна, че той ще я пусне, но ръцете му се оттеглиха, позволявайки й да отстъпи няколко крачки. Очите му обаче не я оставиха и за секунда.
Елизабет седна на леглото и забоде поглед в ръцете си. От толкова много време не бе говорила за това, че сега не бе сигурна как да го направи и дали въобще е способна. Страхът, че отново ще се превърне в безполезна куха черупка, я стисна за гърлото. Едва бе успяла да се съвземе предния път.
Толкова се беше вглъбила в себе си, че хлътването на леглото, когато Сам седна до нея, я изненада. В следващия миг ръката му се преметна през рамената й и той я придърпа към себе си.
– Каквото и да е, аз съм тук, амара. Ще го оправя. Обещавам.
Елизабет се усмихна тъжно.
– Това няма как да се оправи. – каза му.
– Кажи ми. – подкани я тихо.
Тревогата в иначе така твърдият му поглед беше онова, което я убеди поне да опита. Лизи си пое дъх, за да започне, но думите отказаха да излязат. Опита отново, но единственото, което постигна, бе да накара Сам да започне да разтрива внимателно и успокоително ръката й. Трябваше да му каже нещо.
– Завидях на Рамая.
Сам не отговори веднага. Може би асимилираше, че Елизабет все пак храни подобни чувства към принцесата и не е чак толкова чиста и добра за каквато я имаше. Тя не искаше да я смята за дребнава и тъкмо се канеше да обясни, когато той я целуна по косата.
– Ти не си сама, амара. – тихият му, плътен глас я увещаваше да му повярва: – Имаш мен и Чарли.
Елизабет затвори очи за момент и се усмихна. Богове, наистина го обичаше. Когато го погледна отново, поклати леко глава.
– Не защото съм сама. – това само накара Сам да свие вежди. Преди да е успяла да размисли или да се оплете повече, каза на един дъх: – Заради далшира.
– Искаш далшира да дойде да те види и да отидете на обяд?
Той изглеждаше толкова объркан и някак безпомощен, докато се мъчеше да осмисли какво му е казала, че всъщност отне от страха й и я накара да се засмее.
– Не. Категорично не. – поклати глава. Наведе глава към ръцете си, които отново започнаха да мачкат туниката. – Завидях й, защото го има. И аз имах някога. – гърлото й отново започна да се затваря. Тя преглътна и тихо добави: – Брат.
– Какво се е случило? – попита я Сам, а ръката му около рамената й отново я притисна към него.
– Не знаеш ли? – погледна го.
– Не. – поклати глава Сам. – Никога не е присъствал в мислите ти.
– Затова ли…
Затова ли никога не го бе използвал срещу нея в кошмарите? Беше го заровила толкова дълбоко в съзнанието си, че дори той не бе успял да го намери?
По изражението му отгатна, че се е сетил точно какво не го попита. Срамът го накара да извърне поглед от нея с тихо ръмжене. Елизабет нямаше как да му каже, че всичко е наред, защото не беше съвсем така. Сам й бе признал, че е възприел провала си да я пречупи лично и е станал много по-жесток, отколкото с останалите. Можеше обаче да облегне глава на рамото му и да оцени иронията, че сега доброволно щеше да му даде може би единствената информация, която щеше да му донесе търсеният успех.
– Казваше се Томас. Беше по-голям от мен с три години. – преглътна. – Беше и най-добрият ми приятел.
– Беше? – попита я внимателно, явно притеснявайки се както от това, че точно той я разпитва, така и защото беше забелязал как говори за брат си.
– Баща ми го подготвяше да заеме по-голяма роля в търговската ни кантора. Томи не искаше. Нямаше интерес към тези неща, но имаше дори по-малко избор. – Лизи потърка очите си, избърсвайки сълзите, преди да са се появили. – Баща ми го прати на курс с един от корабите. Към един от южните острови. Трябваше да отиде и да се върне за по-малко от седмица, но…
– Не се е върнал. – довърши вместо нея Сам.
Ръцете му я обгърнаха, предлагайки й защита и утеха. Елизабет се сгуши в гърдите му и за известно време, много дълго време, остана така, криейки се от света и от спомена за брат си. Той обаче отказваше да я остави. Беше допуснала съвсем малко до повърхността, но това се оказа първото камъче от свлачище, което бързо започна да я затрупва.
– Винаги беше толкова спокоен. Нищо не можеше да изтрие глупавата усмивка от лицето му – дори когато баща ми му се караше. Което само му навличаше още неприятности. – баща им все се дразнеше, че критиките му сякаш просто отскачаха от Томи. Но не и когато бяха насочени към нея. Тогава я защитаваше. Каквото и да му костваше. – И двамата обичахме да четем. Знаеш ли, че той ме запали по романите?
– Не. – отговори й Сам и започна леко да я гали по гърба: – Коя беше първата ви книга?
– О, той не ги четеше. – позасмя се Лизи. – Обичаше да чете, но не и такива неща. Носеше ми енциклопедии и приключенски книги. Баща ми не одобряваше. Казваше, че само си пълня главата с ненужни неща. Щом осъзна, че така може да го дразни, Томи започна да ми носи и любовните романи.
– Не съм сигурен, че е било мъдро решение да го прави. – помърмори тихо под нос Сам.
– Е, и двамата бяхме редовно викани в кабинета му за конско и имаше много изгорени книги, но не беше чак толкова зле. – побърза да защити брат си тя.
Не беше разбрала, че се е отдръпнала, докато не се оказа лице в лице с него. Също така не знаеше и че му е ядосана, докато не осъзна, че това, че устните му изведнъж са съвсем, съвсем близо, всъщност не й направи почти никакво впечатление.
– Не казвам, че е било зле. – побърза да се оправдае Сам, но той явно нямаше нейния проблем, защото погледа му не можеше да се отмести от нейните устни.
Сега вече беше сигурна, че му е ядосана.
– Тогава какво казваш? – намръщи му се.
– Че заради тях харесваш рицари с броня, коне и лошо минало. – каза й, без дори окото да му трепне.
– Моля. – Лизи бе толкова шокирана от тази информация за себе си, че дори не успя да зададе въпроса си като въпрос.
– Имам кон и миналото, но няма да нося броня и не съм рицар. – продължи Сам.
За известно време тя само зяпаше умно упоритото му изражение, сякаш в онова, което говореше, имаше какъвто и да е смисъл.
– Колко ти е дал да пиеш Чарли, нечистите да го вземат? – възмути се накрая.
– Колкото сам реших. – отсече Сам, преди да я придърпа отново до себе си и да я попита: – Ти никога ли не си пила, защото искаш?
Елизабет въздъхна. Започваше сериозно да се чуди дали той осъзнава какво говори. Нямаше ли да е интересно, ако утре нямаше никакъв спомен за целият им разговор?
– Само като вечеряхме в странноприемницата. – отвърна тя. – В Рива не се гледа с добро око на жени, които пият извън социални събития.
– А с брат ти? – попита я веднага Сам: – С него не сте ли се напивали само двамата?
– Не. – отвърна девойката. Може би щяха, ако не бе загинал, помисли си, но не можа да го каже на глас. Вместо това го погледна критично и попита: – Какъв е шансът да се съгласиш да си легнеш?
– Ще си легнеш ли с мен? – попита я веднага.
Пулсът й се ускори. Сега нямаше да е като преди в конюшнята. Тогава той нямаше чувства към нея. Беше… безопасно. Положителното сега беше, че Сам бе толкова пиян, че май не беше достигнал до същия извод.
– Това ли е условието? – попита го закачливо.
Той я изгледа сериозно и кимна отсечено.
– Да.
Лизи прехапа устни, за да не се засмее.
– Е, щом това е единственият начин да не науча по какви други типове мъже си падам според теб…
– Падаш си по мен. – отсече Сам и я изгледа намръщено.
– Не и според теб. – подразни го Лизи и се изправи. – Трябва да взема допълнителни завивки. Чакай тук.
Сам се пресегна по-бързо, отколкото тя мислеше, че му е възможно в това състояние, и я хвана за ръката.
– Ще се върнеш ли?
В погледа му, но и в гласът му се долавяше смесица от страх и неувереност, които я изненадаха. Не беше свикнала да го вижда такъв и вероятно, ако не бе пиян, нямаше да й покаже тази своя страна. Наистина ли си мислеше, че тя просто ще го зареже тук и ще изчезне завинаги? Сърцето й се сви, щом осъзна, че вероятно е точно така. Понеже тя се опитваше да направи тъкмо това от седмици.
Елизабет застана пред него и се наведе. Устните й докоснаха съвсем леко неговите. Когато се изправи отново, пръстите му се стегнаха около ръката й, сякаш искаше да я спре, да я придърпа отново към себе си, но не го направи. Вместо това отново я погледна. Несигурно, но и с някакво… очакване.
Тя погали бузата му.
– Почакай ме тук, Сам. – каза му.
Колебанието му беше повече от видимо, но накрая пръстите му се разтвориха и я пуснаха.
– Добре. – кимна й: – Ще чакам.

Моля последвайте Лизи тук :)

facebook.com/LizzyShayNechistite
leslieshayblog.wordpress.com
Instragram @kniga_za_lizzy_shay