– Станало ли е нещо? – попита Елизабет, когато хората покрай тях намаляха.
– Докторът ни иска да говори с нас.
Разочарованието, което изпитваше от това, че главната й цел за деня вероятно няма да бъде изпълнена, напълно изгуби значение.
– За тялото? – попита го нетърпеливо. – Открил е нещо?
Чарли хвърли поглед към небето, после сви уверено в една пряка. Тук бе дори по-пусто.
– Няма друга причина да ни вика, нали? – усмихна й се през рамо.
Когато мошеникът се огледа навсякъде, включително и нагоре за пореден път, Лизи най-накрая се досети за причината.
– Сам ни остави сами. Взе и Франк. Няма да научи, поне засега.
Това накара Чарли да се ухили насреща й, след което да преметне ръка през раменете й и леко да я придърпа към себе си, докато продължаваха да ходят.
– Ти си единственият човек, който може да го накара не само да иде за скариди, ами и да си вземе гаргата. – смига й. – Трябва някой път да ми кажеш как го правиш.
– Не го лъжа на карти. – отвърна тя. – Това помага.
– Едва ли е само това. – Чарли я погледна знаещо, но преди да й е дал време да отговори, продължи: – Но добре, запази тайните си от мен! – и добави драматично: – Аз и така си те обичам и затова ще споделя с теб какъв съм умен, красив и чудесен. И, не че искам да се хваля, но преведох тефтерчето.
– Превел си го? – ахна тя и като видя отвратително самодоволната му физиономия, се намръщи и го бутна с лакът: – Исках да кажа, най-сетне! У теб е от осем години.
– Глупости! – възмути се Чарли: – Не е седяло повече от месец.
– Не и ако си чакал да бъде преведено. – измърмори. – Какво пише? На Гириш ли е, или е на някой друг, както си мислехме? Пише ли как се създават тези неща? – отново го бутна с лакът. – Не ме зяпай, разказвай!
– Толкова много въпроси! – захили се мошеника. – Почеркът е старателен и сякаш е писано от мъж, но на няколко места говори в женски род. Може и да се е разсеял, а може и да не. – сви рамене Чарли и продължи: – Относно другите ти въпроси – да, описана е процедурата, както и много страници във възхваляване на Господарката и как ще се зарадва и ще го награди, когато научи, че е работел върху проблема й и й покаже откритието си. По начина, по който пише… Имаме си работа с фанатик.
– Но поне Господарката не знае, че всичко това се е случвало. Чудех се защо…
Защо Велахе не бе пратила някого да се разправи с Лизи досега. Явно човекът й в храма не бе от вътрешния й кръг и не познаваше Сам. Или поне не бе знаела до скоро. Ако Гириш бе заловен по грешка, Велахе щеше да е имала много възможности до сега да разпита… почитателя си.
Лизи усети, че Чарли я наблюдава въпросително, и тръсна глава.
– Каква е процедурата? – попита. – Просто поставя перла някъде?
– В общи линии. – отговори й, явно решавайки да не я разпитва точно сега за какво се беше замислила: – Използва заклинание и много атма. Описва, че първите й опити се проваляли каквото и да прави. Едва наскоро е успял да постигне някакъв успех и явно сме ги намерили, защото записките свършват с това, че най-сетне има пробив.
– Онези неща в подземието са пробив? – повтори невярващо.
– Да. Първите са били малко повече от трупове. Не са се движили или каквото и да е. За направата на подобрения вариант явно е трябвало много време. Само че се чудя… – проточи замислено Чарли.
Елизабет почака точно две секунди, преди нетърпеливо да му нареди:
– Чуди се на глас.
– Какъв си шеф. – усмихна й се мошеника, преди лицето му отново да стане сериозно: – Перлите са комбинация от демонската магия и на нашия пернат приятел. – каза и извади от джоба си една перла, която по нищо не се отличаваше от стотиците, които се продаваха по сергиите, а и Лизи беше имала: – Не е като тази. И ако нашият фанатик е вършел всичко това зад гърба на Господарката, как ли е успял да се сдобие с подходящите перли?
Лизи задъвка долната си устна. Това всъщност бе много добър въпрос.
– Може би има помощник от вътрешния й кръг, който да е подхвърлил няколко, за да помогнат на „господарката“? – предположи. – Или, ако е жрец или жрица в храма, може да отива на домашни посещения при онези, които започват да показват… признаци? Симптоми? Да взима перлата и да прави собствени експерименти с нея. – поклати глава и повдигна рамене. – Не знам.
– Може и просто да са откраднати от труп, ако знаеш какво да търси. – вдигна рамене Чарли. – Но ще е по-сигурно, ако предположим, че има още някой замесен. За всеки случай.
– Великолепно. – измърмори Лизи.
– Нали? – Чарли я накара да завият по една уличка и ентусиазирано допълни: – А най-хубавата част е, че сега любимият ни доктор ще ни даде още информация, която няма да знаем какво да правим. Готова ли си?
Елизабет само въздъхна в отговор.
Само след пет минути излязоха на уличката пред дома на Захир. При преминаването през бариерата против фантоми в ушите й се появи едно много упорито и много досадно пищене. Девойката все още търкаше ухото си с пръст, когато Фатима им отвори. Широката й, топла усмивка ги озари само за миг. След това видя Чарли.
– Какво искаш? – попита го и после размаха ръка. Тежките й гривни и обеци се раздрънчаха заплашително. – Знаеш ли какво? Не ме интересува? И знаеш ли защо? М?
– Защото ти изглеждам здрав? – предположи внимателно мошеника.
– Защото Захир почти не е излизал от мазето, откакто домъкна трупа! – викна тя. – Рови вътре и днеска, и нощеска! Омазан до лактите във вътрешности! Дори не ме чува, когато го викна за обяд!
Лизи се сви и започна да се оглежда наоколо, но никой не бе обърнал внимание. Явно да си жена на лечител ти позволяваше известни волности с езика. Чудно какво ли щеше да й е разрешено, ако всички знаеха за професията на Сам.
– Да разбирам ли, че ще се зарадваш, ако го изкараме от мазето? – попита с най-чаровната си усмивка Чарли. – Защото съм почти сигурен, че това ще се случи, когато разбере, че сме дошли.
Фатима срещна погледа на Лизи, все едно я питаше дали Флетчър е толкова заблуден, колкото изглежда в момента. Ако беше добра приятелка, Елизабет щеше да признае, че тя е помолила мошеника да донесе тялото тук, така че тя е виновна. В случая обаче само се усмихна и снизходително потупа Чарли по рамото.
– Той просто не схваща. Сигурно, защото е чужденец.
Чарли издаде възмутен звук и се втренчи в русите корени на косата й.
– Или мъж. – добави Лизи, като го затупа по-силно.
Фатима ги изгледа така, сякаш се чудеше дали да не цапардоса Чарли с някой тиган и после да го завлече в мазето, където явно се събираха труповете, но после въздъхна примирено и поклати отчаяно глава.
– Мъже. – въздъхна, след което погледна към Лизи и изражението й веднага се смекчи: – Влизайте. Има чай и баклава.
След като бяха допуснати, Чарли поведе уверено Елизабет чак в другия край на къщата към открехната врата, която ги изведе в малък килер с брашно, варива и други трайни продукти. Двамата с мошеника едва щяха да се съберат заедно вътре, така че девойката зачака с известно вълнение мошеника да махне с ръка или да направи нещо друго и магически някоя стена да се разтвори като мираж във въздуха, за да разкрие къде е Захир. Вместо това той й направи знак да отстъпи назад, наведе се и отвори капак на пода.
От дупката лъхна хлад и сладникавата миризма на смърт.
Чарли се поизправи и погледна мнително към Лизи.
– Мислиш ли да продължиш да си предател, или идваш с мен?
– Предател? – не й убягна усмивката му, когато чу недоволството в гласа й. – Ти сам ме кръсти Лицето. То трябва да е хубаво и представително. И да се харесва на всички.
– И да се продава за чай с баклава? – попита я Чарли и поклати разочаровано глава: – Мислех, че Сам те храни добре…
Той заслиза по каменните стълби надолу. Лизи го последва.
– Не го изпратихме за скариди само за да се отървем от него.
– Дано да е взел достатъчно.
Чарли каза и нещо друго, но Елизабет не го чу.
Целият й свят се сведе до масата отсреща, до тялото, покрито с чаршафа.
Бяха минали години за нея. Години в сънищата със Сам. Години, в които бе станала по-силна, по-уверена. Години, в които бе научила как да владее магията си, без да нарани никого. Но в този момент отново беше онова уплашено момиче, което тъкмо бе избегнало смъртта от посребряване и сега се опитваше да избяга от друга като пешка на страшниците. Отново стоеше в онова студено подземие под призрачната къща, която ползваха за база. Отново отгръщаше онзи изцапан чаршаф и поглеждаше в гръдния кош на мората. Някоя от онези, с които започна всичко. Които й отнеха всичко.
Изведнъж гледката й бе закрита, а две топли ръце я хванаха за раменете.
– Лизи? – повика я Чарли, а тя бавно вдигна глава нагоре, докато не спря погледа си върху лицето му. Нямаше и следа от хумор в очите му, нито помен от иронична усмивка. – Какво ще кажеш да си предател още малко и да отидеш да видиш тази баклава? Аз после ще ти разкажа всичко важно.
Устата на Елизабет бе толкова суха, че усещаше езикът си залепнал за небцето. Прочисти гърло, но въпреки това гласът й бе пресипнал, когато отвърна:
– Не. Няма нужда.
– Сигурна ли си? – попита я Чарли и добави шеговито: – Защото това не е подходящо място за Лицето. Никой няма го вини, ако реши, че е под стандартите му.
Лизи се насили да се усмихне, докато се мъчеше да раздели спомените от онова подземие с реалността на това. Докато търсеше разликите и ги използваше като котва, за да остане тук.
– Добре съм, Чарли. – каза му и театрално потръпна. – Нека да побързаме, преди да съм умряла от студ.
– Добре. – съгласи се мошеника и пусна рамената й, само за да я хване за ръката и да я стисне леко: – И на мен не ми харесва тук, така че нека се опитаме да извлечем Захир в хола и може би Фатима ще почерпи и мен с чай.
– Това е твърде оптимистично дори и за теб. – отвърна Лизи.
Едва не падна, когато от предпоследното стъпало вляво от нея нещо шавна.
Захир. Просто Захир до бюрото си, който оглеждаше нещо под лупа.
Чарли й хвърли поредния разтревожен поглед и тя започна да се дразни на себе си. Намираха се под бариера, нечистите да го вземат. Нямаше мори тук. А дори и да имаше, този път тя щеше да се справи с тях. Щеше да е готова.
– Фатима ти е ядосана, защото не идваш на обяд. – Чарли информира лечителя вместо поздрав. – Съветвам те да започнеш, ако не искаш да ме лекуваш от удар от тиган в главата. Нямам пари, така че ще трябва да е безплатно.
– Не бих ти погледнал и разпорен корем, ако е безплатно. – избуча му Захир, без да вдига поглед от това, което наблюдаваше.
– Ядосваш много хора, а? – Лизи попита Чарли.
Огледа помещението, стараейки се да игнорира металната маса и по-тъмните петна по каменния под. Поне не бе трудно да задържи вниманието си другаде. Имаше цял един шкаф с дребни животински скелети и черепи. Някои от тях бяха човешки. Друг, който определено бе човешки, стоеше върху разтворена книга на бюрото му, за да отбележи страницата. Анатомични рисунки пък красяха стените наред с десетки страници, изписани със ситен, стегнат почерк.
И, естествено, предпочитания декор за такива помещения – буркани с вътрешности и странни малки същества, които спокойно би объркала с фантоми, ако не знаеше, че нямат истински тела.
– Те просто харесват повече Сам. – вдигна рамена Флетчър: – Не мога да разбера защо.
– Защото плаща. – отговори му Захир, като този път отдели поглед от лупата си и погледна право в девойката, оглеждайки я критично, преди да продължи делово: – Надявах се и ти да дойдеш. Има нещо интересно, което искам да ви покажа.
– Надявал си се да дойде? – мошеника се намуси, докато с Лизи заставаха до лечителя. – Никога не се надяваш аз да дойда.
– Никога не носиш нещо хубаво, като дойдеш. – отговори му Захир. – Само неприятности.
– Донесох ти труп. – изтъкна Чарли.
– По нейна заръка. – изтъкна му лечителя.
– Но аз го носих.
– Да, много си силен. – похвали го незаинтересовано Лизи и попита Захир: – Какво откри?
Погледът на лечителя притеснително светна и дори на лицето му се появи нещо подобно на усмивка.
– Много неща! Тялото със сигурност беше мъртво, но кръвта в него не се съсири още няколко дни. Трупът остана топъл през цялото време! Сякаш чакаше нещо да го съживи. Може би перлата, която ми донесохте, защото частите, които бяха от страната на буркана, в която я прибрах, последни изстинаха и посиняха! За първи път виждам нещо да се държи така! – явно се усети, че се е разбърборил, защото си прочисти гърлото и вече доста по-спокойно допълни: – Също така това нещо е било Сянка. Не знам с какви умения и дали има някакво значение, но със сигурност е било сянка и самата му душа е била обвързана с перлата.
– Как така душата му е обвързана с перлата? – попита Лизи.
– Ами… – Захир изглеждаше малко объркан от въпроса. – Когато някой умре, душата по правило напуска тялото и остава известно време непокварена. Чувал съм, че детските души изобщо не могат да се превърнат в призраци, но така или иначе винаги има поне няколко дни, преди душата да стане призрак. Мисля, че най-бързо превърналата се душа, която наблюдавах, беше на един убиец, който обичаше да насилва жертвите си, докато бавно режеше парчета от тях… – прокашля се леко и продължи: – Искам да кажа, че дори на него му трябваше над ден, за да се превърне в призрак и да почне да бута неща и да прави бели и малко над две седмици, за да се превърне във фантом. Но през цялото време беше в района на мястото, където умря, и не го напусна. Този тук обаче – и посочи към трупа: – си дойде с душата и само след няколко часа беше призрак, а три дни по-късно, когато и тялото изстина, всъщност се превърна във фантом. Всичко стана много бързо. Изобщо не трябваше да е тук и да ми бута стъклениците. Трябваше да си е останал в дупката, в която сте го убили.
– Това би обяснило и защо беше толкова трудно да ги убием. – каза замислено Чарли.
Захир кимна.
– Да. Обикновено тялото е… – размаха ръце, търсейки подходящата дума. – котвата за душата. След поставянето на перлата, тя иззема тази функция.
– Но те също така и регенерираха. – каза Лизи. – Дори главата им да виси на парче кожа – пак зарастваше, и то за секунди.
– Душата им е покварена и вече не е свързана с тялото, а с перлата и тя го променя. – погледа на Захир отново беше светнал: – Държат се като мори, а не като хора.
Елизабет погледна назад към покритото с чаршаф тяло на металната маса.
– Имаш ли някаква идея защо някой би се опитал да направи нещо такова? – попита след малко. – Какво би искал да постигне?
– Те са трудни за убиване и много силни. – изтъкна вече известното Захир: – Ако можеш да ги управляваш и си направиш дори само един отряд с тях, би могъл да завладееш страната. С армия – не ми се мисли.
– Бариерите също не ги задържат за дълго. – допълни Чарли.
И това звучеше много логично, но Елизабет имаше чувството, че целта е друга. Демоните вече контролираха морите. Дори в Рива, която нарочно странеше от такива „страшни приказки“, бяха достигнали истории за битки, в които след голямо заклинание, след като щитовете и бариерите на човешките сили са разхлабени, морите се спускаха и грабваха хората във въздуха. Разкъсваха ги там, а после пускаха частите върху другарите им.
Споменът за бала затрептя на ръба на съзнанието й. Лизи го изтика обратно и се усмихна на Захир.
– Благодаря ти.
– Няма за какво. Удоволствие е да работиш по нещо толкова… различно. – каза и погледна замечтано масата: – Жалко, че нямаме възможност за жив образец.
– Чарли работи по нова бариера, която да ги задържа вътре. – каза Лизи, а Флетчър кимна. – Ако проработи…
– Естествено, че ще проработи. – изсумтя обидено мошеника.
– Ако проработи и срещнем още от тях, ще те извикаме.
– Хванете ми едно. – Захир погледна с надежда към Лизи: – Тогава ще може да разберем всичко за него и дори как точно е направено! Да привържеш душата към друго нещо! Как не ми е хрумнало до сега?
– Аз лично съм шокиран. – заяви Чарли с подходящата доза изненада на лицето.
Захир се начумери отново, а Лизи цапна мошеника да престане да се заяжда.
– Ако уловим едно, определено ще те потърсим. – обеща на лечителя.
– Само ако обърне внимание на Фатима. – обади се Чарли. – Липсваш й. Другия път сигурно няма да ни пусне изобщо в къщата.
– Говори за себе си. – отвърна Елизабет и отметна кичур коса през рамото си.
– Да, теб не бихме те пускали и да не й липсвам. – съгласи се Захир.
Чарли изпуфтя.
– Абе, виж жена си!
Веждите на лечителя се свиха подозрително и сякаш за първи път осъзна, че Флетчър не се майтапи. Лицето му позагуби част и от без това бледия си цвят и очите му се спряха върху Лизи.
– Толкова ли е сериозно наистина? Не съм излизал само от три – четири… – изброи и млъкна, когато осъзна колко време е минало в действителност: – Определено трябва да изляза.
– Наистина има Богове! – Чарли разпери ръце към тавана, преди да побутне Елизабет към стълбите. – Хайде, да те връщаме към скаридите, преди да започнат да се чудят къде си.
– Какво… – започна объркано Захир, но после поклати глава и им помаха за довиждане.
Елизабет едва изчака да се отдалечат от дома на лечителя, за да попита мошеника:
– Мислиш ли, че регенерацията им идва от Сам?
– Възможно е. – съгласи се Чарли: – Но морите също имат добра регенерация, а пък за демоните знаем, че са почти непобедими. Може да е комбинация и от трите.
– Почти непобедими, а? – Лизи му се усмихна криво. Точно нещото, което искаш да чуеш, когато съвсем скоро ще се изправиш срещу един от тях.
– Почти. – натърти Чарли.
Повървяха в мълчание още малко. Елизабет можеше да си представи колко ядосан щеше да бъде Сам, когато научи за плановете им. Тя щеше да е бясна на негово място. Бясна и уплашена. Сега, от тази страна на стената обаче, не изпитваше страх. Само едва сдържано желание да разкъса гърлото на Велахе със зъби.
– Ако умра, – думите й накараха Чарли рязко да я погледне. Тя не се обърна към него. Продължи да гледа право напред, към пътя пред себе си, без да посмее да мигне, за да не допусне сълзите да избягат от очите й. – кажи му, да не се отказва. От себе си. От света. – пое си дъх. – И че съжалявам единствено, че нямахме завинаги.
– Няма да му казвам нищо от това. – отсече нервно Чарли: – Защото ще оцелееш и ще имате много „после“.
Елизабет се усмихна леко, но не отговори. Знаеше, че щеше да му каже. Ако с нея се случеше нещо, Сам щеше да чуе точно тези думи.
– Мислиш ли, че можеш да намериш отново Рамая? – попита го, доста по-весело.
– Мога да намеря всекиго. – смига й Чарли, въпреки че под усмивката му ясно можеше да види скритото притеснение: – И ще е добре, преди скаридите да се появят, за да не даваме обяснения.
– И за да мога да си довърша пазара. – каза Лизи и му се ухили. – Да видим колко те бива тогава.
– O, дребосък, аз съм ненадминат!

Моля последвайте Лизи тук :)

facebook.com/LizzyShayNechistite
leslieshayblog.wordpress.com
Instragram @kniga_za_lizzy_shay