– Станало ли е нещо? – попита Елизабет, когато хората покрай тях намаляха.
– Докторът ни иска да говори с нас.
Разочарованието, което изпитваше от това, че главната й цел за деня вероятно няма да бъде изпълнена, напълно изгуби значение.
– За тялото? – попита го нетърпеливо. – Открил е нещо?
Чарли хвърли поглед към небето, после сви уверено в една пряка. Тук бе дори по-пусто.
– Няма друга причина да ни вика, нали? – усмихна й се през рамо.
Когато мошеникът се огледа навсякъде, включително и нагоре за пореден път, Лизи най-накрая се досети за причината.
– Сам ни остави сами. Взе и Франк. Няма да научи, поне засега.
Това накара Чарли да се ухили насреща й, след което да преметне ръка през раменете й и леко да я придърпа към себе си, докато продължаваха да ходят.
– Ти си единственият човек, който може да го накара не само да иде за скариди, ами и да си вземе гаргата. – смига й. – Трябва някой път да ми кажеш как го правиш.
– Не го лъжа на карти. – отвърна тя. – Това помага.
– Едва ли е сам ...