17 янв. 2021 г., 17:28

Неделя 

  Проза » Рассказы
1632 2 15
7 мин за четене
-Виж к'ва си се ошишкавила! Мъжът издразнено погледна жена си и изсумтя с поглед някъде встрани. На масата, на която прилежно бяха сложени палачинки, сладко от боровинки и каничка с мляко, ароматното кафе още се събуждаше в чашата му. Очите и се напълниха със сълзи, но продължи да мие чиниите. Нищо не му отговори. Отдавна беше се отказала да се оправдава, обяснява, съжалява. - Отиди малко на фитнес, да поблъскаш, да потичаш, па да вземеш да се вталиш. За толкова години как не успя да влезеш във форма, не знам. Жените на твоята възраст и на работа ходят, и чистят, и готвят, и децата си гледат, и виж как изглеждат! На, виж!- повдигна вестника над главата си и чукна с показалец върху снимката на жена, "кацнала" върху статия за нещо си, която описваше стъпките на добре изглеждаща дама, успяла в кариерата и семейството. Тя не се обърна да види. Взе поредната чаша и я насапуниса добре. Знаеше, че с топла вода и повечко " веро", стъклото щеше да блесне и нямаше да има никакви петна. Той обича ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Матилда Хоровиц Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Силата на човешкия дух »

12 место

Предложения
: ??:??