17.01.2021 г., 17:28 ч.

Неделя 

  Проза » Разкази
1440 2 15
7 мин за четене

-Виж к'ва си се ошишкавила!  Мъжът издразнено погледна жена си и изсумтя с поглед някъде встрани. На масата, на която прилежно бяха сложени палачинки, сладко от боровинки и каничка с мляко, ароматното кафе още се събуждаше в чашата му. Очите и се напълниха със сълзи, но продължи да мие чиниите. Нищо не му отговори. Отдавна беше се отказала да се оправдава, обяснява, съжалява. - Отиди малко на фитнес, да поблъскаш, да потичаш, па да вземеш да се вталиш. За толкова години как не успя да влезеш във форма, не знам. Жените на твоята възраст и на работа ходят, и чистят, и готвят, и децата си гледат, и виж как изглеждат! На, виж!- повдигна вестника над главата си и чукна с показалец върху снимката на жена, "кацнала" върху статия за нещо си, която описваше стъпките на добре изглеждаща дама, успяла в кариерата и семейството. Тя не се обърна да види. Взе поредната чаша и я насапуниса добре. Знаеше, че с топла вода и повечко " веро", стъклото щеше да блесне и нямаше да има никакви петна. Той обичаше чисти чаши. - И тея парцали, които носиш..Какво е това? Давам ти цялата заплата, вземи та си купи нещо свястно! Ама то как пък ще се побереш в него... Сто кила свиня и мазнотия. Пфуууу... Облегна се на стола и разгъна следващата страница на вестника. Погледът му премина през тялото на младо момиче, "закичено" до прогнозата за времето. Очите му се присвиха и сластна нега се промуши през зениците му. - Мазето е затънало в мръсотия, днес да го изчистиш, че довечера карето ще идва- като на себе си го каза той. Леко се обърна през рамо и кресна: -ЧУ ЛИ МЕ, БЕ!!!! Ръцете и вече почистваха тенджера. Кимна леко с глава, за да покаже, че е чула. Внимателно обра остатъците от пилешката супа, още по-внимателно ги изсипа в кошчето и доля от препарата с аромат на праскови. Стисна гъбата силно. Пяната се разля из пръстите и и тя с почти гальовна нежност започна да обтрива стените на съда. И без да и казват знаеше, че погледът му рендосва гърба и до кокал. Поглед с цвят на отровно блато и миризма на зеленикава тиня. Тих поглед, най-страшният. - Ааааа, ще се цупим сега, така лиии?? Няма за кво да се цупондриш! Сама си си виновна, че не можеш да се организираш. И от сега да знаеш, че на фирменото няма да те водя. Само колегите ще сме, без жени! Вчера Мая и се обади да я пита иска ли да отидат заедно, да си купят нещо по-официално. Мая беше съпругата на Ванко, колега на съпруга и. Остави лъснатата тенджера на стелажа и се облегна изморено на мивката. Кръстът напоследък много я наболяваше. Една скованост се движеше по него и остри свредели се каканижеха из целия и гръбнак. Нямаше сили даже и да заспи. Душата и жадуваше за сън. Спокоен сън. Усети дъх върху тила си. Изобщо не разбра кога е застанал зад нея. - Като те питам и ти говоря, ще ме гледаш в очите, чу ли!!- стисна я за врата силно, съскайки през стиснати зъби в ухото и плашещо тихо. Тежките му гърди се опираха в гърба и, тя усети дишането му. Усещаше го вече двадесет и три години- садистично и мрачно. Отново кимна кротко с глава и прошептя: - Да, чух те, нека да доизмия, моля те... Хватката му се разхлаби и той я пусна. Чу как се тръшна обратно върху стола, прищракване и телевизорът изграчи. Мивката беше празна и се зае с почистването на плочките около нея. Не можеше да разбере как се събира толкова много мръсотия по тези плочки. Пресегна се някъде встрани и погледна размразяващото се пиле. Още малко и щеше да е готово. Дъщеря и щеше да се прибере след един час и искаше обядът да е готов дотогава. - Какво ще обядваме?- все едно беше сложил невидим мост до мислите и . -Пиле с картофи, ще го изпека.- прошепна тя и обля с вода една от плочките. -Не искам! Не ми се яде пиле! Сготви нещо друго! Той прескачаше между каналите на програмите и опъна дългите си крака на табуретка. -Но нали снощи ми каза, че за днес искаш пил..- не успя да довърши, защото трясъкът от счупено стъкло я стресна. Пак не посмя да се обърне, но знаеше, че целият под беше обсипан с малки късчета стъкло, размесено с мляко. Буквално чуваше яростта. -Я не ми говори какво съм казал снощи!!! Снощи си е за снощи! Сега искам друго!! ЯСНО ЛИ Е? Видя ли какво ме накара да направя!!! ВИДЯ ЛИ, БЕ ЕЙЙЙ!! Като ме ядосваш, така ще е! Домъкни си дебелия задник тук и изчисти веднага!! За част от секундата тя се сравни с парченцата стъкло. Наситнена, счупена и разбита. Взе малката четка и лопатка, отиде до масата, клекна и започна да събира боклука. Кракът му беше точно до лицето и . Той започна да подбутва с пръсти ухото и, бузата... Подбутваше я първо леко, докато тя събираше отпадъците, обикаляше с безупречно чистия си чорап из косата и, дразнеше я, играеше си. -Прави ли ти се секс, а? Искаш ли, а? Аа? Пръстите на краката му обикаляха из лицето и. Изведнъж рязко я ритна в рамото и тя се просна на паркета. Смехът му беше груб, жесток и рязък. Самодоволството му обля цялата стая и се настани на талази до нея. -Искааааш, ама неемаааа.. Погледна го, както беше полулегнала настрани. Погледна го право в очите. -Оооо, сега ще ревем ли, а? Ооо, горката овчица. Хайде, стига си се лигавила, просто се шегувах. Но ти и това вече не разбираш. Ник'ва те няма, ни-как-ва!! Отегчено се облегна и отхапа от палачинката. Все едно беше сам и нищо не се е случвало. Буквално! Тя се изправи бавно, доизчисти мръстотията и се отправи към единственото безопасно място- мивката. Пусна пак водат, като че ли самото шуртене и осигуряваше нужното спокойствие и тишина. Отиде до хладилника и извади месо. Попита съпруга си леко:- А свинско с ориз да ти сготвя ли? -Ммммооооже.. -сърбайки от кафето и гледайки реклама, изхриптя той - и сложи повечко мръвка, не искам ориз със свинско. И стига си говорила, опитвам се да гледам телевизия! Тя се пресегна към горния шкаф и взе пакет ориз. Кутия с биквити се закачи за ръкава и, изтъркули се и падна шумно на плота. -Аааайде стиига вече деее! Искам малко тишина в тоя дом! Една неделя имам и искам да ПОЧИВАМ! Блъскаш, миеш, триеш, аман!! ТИХО! НЕДЕЛЯ Е!!! МОЯТА НЕДЕЛЯ!! Обърна се да я погледне и присви очи: -Офффф, НЕ!, наистина не мога да те гледам с тази рокля ли е, какво е?! Задникът ти е като територия от хиляди квадрати, ахахахаха..И малката на теб ще заприлича. И тя тръгнала да расте на ширина. Циците и са по-големи от главата ми вече. Вземи мерки, че ще ни объркат тук с някакъв сбъркан свинариум, ха ха ха . На теб се е метнала. Маминото шопарче, а?! Маминооо шооопааарче ли ще си имаме, а?!- хилеше се високо, с отметната глава назад. - Мааамее, ела на мама, милооото шопаарчеее- имитираше пискливо нейния глас. Продължаваше да се смее на пресекулки, доволен от хумора си, а жабешки изпъкналите му очи бяха пълни с мътен присмех. Ръцете и спряха да се движат. . Замръзнаха под топлата струя. Гърбът и се изпъна , раменете и се изправиха. Обърна глава, за да го погледне. Видя прошарената му коса, видя залисялото му теме, видя широкия му гръб и колосаната яка на ризата. Сълзите и вече ги нямаше. На тяхно място стояха две стъклени чаши. .. Празни. Избърса ръцете си в меката хавлия, внимателно я сложи на мивката. Пресегна се да вземе чугунения тиган от рафта. Тежък, голям, с двойно стоманено дъно. Блестящо дъно, слънцето се оглеждаше в него даже. Повдигна го до нивото на очите си и видя една непозната жена. Имаше нещо близко, смътно усещаше, че се познават с нея, но това беше преди повече от двадесет години. Позна само очите. Теменужени, с отлик на море през лятна утрин. Кимна на отражението със сигурността на цялата си мъдрост, събирана късче по късче през всеки изминал ден, и много уверено, с тихи стъпки , пристъпи зад мъжа си.. Събра цялата си загубена сила и удари. Той даже не усети какво се случи. Чу се само един звук, наподобяващ удар на юмрук в стена, и звън от метал.. Главата му се просна на масата, тялото му се отпусна, кръвта се сля с десена на пролетната покривка, жълтите теменуги станаха алено червени. Тя се усмихна, седна на другия стол и отпи от неговата чаша с кафе. Не и се спеше...

© Матилда Хоровиц Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Силата на човешкия дух »

12 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре разказана болезнена история. Бих казала, че да издържиш толкова години тормоз пак е нужна сила... Не съзидателна, но все пак сила. И има доста такива случаи. В името на децата или от криворазбрано понятие за приличие.
    Успех!
  • Позната до болка, но добре написана история.
  • Много добър разказ! Прочетох с огромен интерес! Но и аз мисля, както вече е казано в другите коментари, че силата на духа не е загуба на контрол, в резултат на което е причинена тежка телесна повреда или смърт, престъпление, за което извършителят следва да носи наказателна отговорност. За съжаление, разбира се, защото пострадалият е тиранин и психопат.
  • С една дума казано "умопомрачение".
    Съгласна съм с ИнаКалина. Силата на духа не е липсата на контрол, това е обратното на сила.
  • Умело, талантливо, ярко..! Историята... какво ли няма на този свят. А къде беше силата на човешкия дух 20 години..на мен ми прилича на състояние - "падна ми пердето". Мисля, че не винаги, когато му падне пердето на човек е проява на сила на духа, по-скоро е липса на ясен разсъдък до степен унищожение... Споделям, каквото почувствах. Пишеш страхотно!
  • Хареса ми.Може би има такива реални героини в действителност, който са принудени да търпят и нямат силата да хванат тигана.
  • Към разказа ме насочи друг откровенец с думите "изпреварили са те"
    Почти същият, но по друг начин, обаче и краят е отворен - с подръчни...
    съм писала и аз.
    https://otkrovenia.com/bg/proza/lyubovta-na-jivota-mi
  • Хубав разказ!Финалът с тигана ми хареса!Продължението,всеки сам може да доразвие.
  • По-забавно е с тигана. Нали е виц, че жената чака вечер мъжа с тиган в ръка зад вратата. А и действието се развива в кухнята.
  • Бях замислила да го тресне с онези руски ютии с четворно стоманено дъно, но тогава със сугурност щеше да е амин и пюре този "Афродит" на аполоновците Но е по-добре всеки, който изчете, сам да реши дали го е елиминирала во веки веков или не. Важното е,че е добила смелост да прекрати тоя ад.. Благодаря, Катя
  • Изключително реалистичен и актуален разказ. Против насилието съм, но краят ми хареса много. И аз бих го фраснала с удоволствие.
  • Благодаря ви за мненията! Нямам възможност да отговарям веднага, моля да ме извините за понякога късните реакции.
  • Много добър разказ!
  • Хубав разказ!
  • Много е добър разказът, Хоровиц!
Предложения
: ??:??