“Недковата поляна”

      Недко го съкратиха от работа. Навярно на всеки, поне веднъж в живота му, се е случвало това неприятно събитие. Сценарият в повечето случаи е един и същ – извикаха го в тесния кабинет с жълта табелка, изгравирана с надпис “личен състав” на вратата, където кратко и ясно му обясниха, че работата намалявала и той като новобранец и най – скорошен трябвало да си тръгва. Подадоха му предварително попълненото от шефа му заявление за напускане, изчакаха го с едва прикрито нетърпение и нервно почукване с пръсти по бюрото през петте минути, които му дадоха да си го прочете, след което късо си пожелаха успех и той побърза да излезе, затваряйки вратата на кабинета след себе си.

     Прибра се в малката гарсониера за която плащаше твърде висок наем, седна на масата в кухнята и притисна главата си с ръце.

     “ Доста неприятен момент” – помисли си той. “ Но всяко зло за добро. Поне ще си ида малко на село, ще си почина, а и най – накрая ще изляза на лов. Откога не съм ходил, ей го на, сигурно вече година стана. “

     На следният ден Недко оформи документите си в Бюрото по труда, събра си багажа в един сак и след неколкочасово клатушкане с влака се прибра на село. Драго му беше, че се прибира в родното си място, но в душата му се бе настанила и мъничко тъга по незаслужено загубената работа. Остави багажа си и се зае да свърши някоя работа по двора.

     Неусетно настъпи топла и приятна октомврийска вечер. Недко влезе в хола, извади пушката от касата и се зае бързо и енергично да избърсва с памучно парцалче дебелият слой смазка по цевите и другите метални части на оръжието. След това пренареди патроните в тесните гнезда на патрондаша, преметна ловните си дрехи върху облегалката на стола и сложи яденето в раницата. След като приключи с всички приготовления, той извади телефона от джоба на дънките си и набра номера на приятелят си Методи.

    - Ало, здрасти Мето. Как си? Как я караш? – весело се провикна Недко след като чу в слушалката гласът на старият си приятел.

   - Ами аз съм добре, благодаря ти. Ти да не би да си дошъл на село? Отдавна не си се обаждал.

   - Да, на село съм си. Съкратиха ме от работа и знаеш как е. Неприятно е и не ми се говори. Я ми кажи утре ще има ли лов? От много време не съм излизал. Много ми се иска да се разходим и да гръмнем някой патрон.

    - Утре доколкото знам има бележка за хищници. Щом си мераклия към седем ще мина да те взема с колата. Лягай си рано за да си бодър и да не се успиш, че ще изтървем лисиците – на вълни се разнесе веселият му смях.

     - Добре, утре в седем ще те чакам пред нас. Лека вечер.

     Недко си легна рано, но през цялата нощ се въртя в леглото и не можа да заспи.   Събуди се преди алармата на телефона, облече си камуфлажните дрехи и си направи чаша горещо кафе. Навън беловината на раждащият се ден бавно и постепенно избутваше нощната тъма. От изток червеникавите проблясъци на слънцето се опитваха да пробият няколкото смръщени облака застанали на пътя им. Някъде от съседните дворове се дочу съненото изкукуригване на петел, а над ниските покриви на къщите с безшумно размахване на криле се плъзна силуета на дребна кукумявка..

    Нарамил пушката на рамо и стиснал раницата в едната си ръка, Недко бързо прекоси широкият плочник на двора и се насочи към пътната врата, където вече просветваха фаровете на пораздрънкания “Опел” на  Методи.

   - Добро утро! Хайде качвай се, че окъсняхме.

    Недко метна на задната седалка пушката и раницата, седна до Методи и те бодро потеглиха по хлъзгавия асфалтиран път.

    След няколко минути излязоха от селото и кривнаха по тесният коларски път. Над наскоро изораните угари, граничещи на места с все още неприбрани царевични блокове, се вдигаха леки и ефирни пари. Гората се бе разстлала като пъстроцветен килим по северният склон на голям хълм. В подножието му се простираше широко дере, обрасло предимно с гъсти брястови и акациеви издънки и осеяно тук – там с малки полянки. В началото на единият край на дерето навремето един турчин бе построил малка чешма. Именно тя бе сборният пункт около който се бяха събрали почти всички участници в ловният излет.

    Слизайки от колата Недко и Методи весело и учтиво поздравиха. Председателят на дружинката накратко разясни правилата за безопасно боравене с оръжието и тактиката за провеждането на хайката. Планът бе гоначите с кучетата да тръгнат по хребета на хълма и вдигайки лек шум да вървят полека надолу по пътеките, а стрелците щяха да се разположат по линията на дерето. След като си пожелаха наслука ловците започнаха да се разставят по пусиите.

    За пусия на Недко се падна една малка горска полянка на която се кръстосваха два пътя, единият идващ откъм чешмичката, а другия криволичеше към рядката дъбова гора, която едва прозираше през гъстите брястови и акациеви издънки. Той си избра за прикритие туфа шипкови храсти в единият край на полянката. Свали пушката, “пречупи я “ и в долната цев сложи патрон 2/0, а в горната патрон 4/0, след което я затвори, освободи предпазителя и се ослуша задъхан. От листата на дърветата бавно се проточваха едри капки роса, които шумно тупваха върху меката горска постилка от опадали листа и клонки. Някъде откъм угарите се разнесе злокобното грачене на гарван, което сякаш по своему напомняше на горските обитатели, че зад привидно топлото време и приятно слънце скоро зимата ще почука на вратата.

    Не след дълго над ниските дървета се дочуха подвикванията на гоначите и пискливият лай на гончетата. Недко приповдигна пушката, затаи дъх, наостри слух, а очите му започнаха неспокойно да шарят по двата кръстосващи се пътя. Дивечът можеше да се появи всеки момент.

                                                               ***

    След края на вечерната симфония, състояща се от дълъг проточен вой и къси ръмжащи пролайвания, като по невидима команда сенките на чакалите се плъзнаха по полегатият склон на малката могила и тръгвайки по слоговете на угарите се спуснаха към гористото дере. Едва стъпил на широкия коларски път преминаващ покрай могилата, старият чакал се спря и впери зоркият си поглед към далечната и тъмна стена на дерето, сякаш скрито зад високите гърбици на угарите. Постоя неподвижен няколко минути, след което се обърна и като леко подхвърляше задницата си, движение породено от болката от двете заседнали сачми в задният му ляв крак, получени от хайката в гората миналата седмица, той се насочи към малкия язовир разположен на няколко километра от гората. Тази вечер бе решил да смени менюто и да си опита късмета с голямото ято зеленоглави патици, което обитаваше гъстият шавар по отсамния бряг на водоема.  

    Стигайки стената на язовира, той отново продължително се заслуша в нощните шумове и щом на няколко пъти долови откъслечното изграчване на ятото откъм ракитака и приблизително определи местоположението му и разстоянието до него той тихо се спусна от стената и за секунди потъна в гъстите тръстики. 

    Изненаданата птица не успя дори да помръдне. Успя само да изпляска с крила в предсмъртна агония и жално да изграчи. Миг преди да се нахвърли върху нея, старият чакал усети как силната патешка миризма нахлуваща на талази през ноздрите му приятно погъделичка небцето му, а между острите му зъби се образува обилна слюнка. Беше сигурен, че ще успее. Беше много гладен, ранен и нямаше право на грешка. Стиснал здраво със зъбите си едрата и пълна с храна гуша на птицата, той не се церемони дълго с нея. Скоро от патицата остана само куп перушина. До края на нощта чакалът се скита по угарите и по изоставените ниви, изпъстрени с гъсто избуял каниш, но с изключение на две дребни мишлета ловът му беше неуспешен.

     Първите слънчеви лъчи го завариха под едно изтърбушено и съборено от бурите грамадно дърво в края на гористото дере в подножието на хълма. Нямаше време да стигне до леговището си на могилата, не искаше да пресича угарите през деня, за това се свря в огромното му коренище, притвори очи и леко задряма.

     Събуди го настойчивият лай на гончето. Уморен от дългото скитане през нощта чакалът не успя да го усети първи. Той оголи зъби и силно заръмжа срещу налитащото куче. Бързо съобрази ситуацията, в мозъкът му за секунди изникна проекцията на всички преки пътища през дерето и като издебна подходящият момент, все едно подхвърлен като от пружина той се спусна по невидима пътека през гъсталаците следван от настървеното куче. От акациевият храсталак чакалът се озова в рядката дъбова гора и тръгвайки по горския път той се насочи към кръстовището, право към пусията на Недко.

    Когато дивечът се появи иззад клоните на крайният храст Недко вдигна пушката. В очите на животното се появи див ужас. То бързо се обърна и побягна назад, когато проехтя изстрел, чието ехо дълго се блъска между стволовете на дърветата. Сачмите вдигнаха бучки пръст и чимове трева зад опашката на чакала. Пропуск. Недко отново бързо се прицели и миг преди чакалът да се скрие в храсталаците натисна задният спусък. Вторият изстрел сякаш бе по – оглушителен от първия. Недко презареди пушката и бавно тръгна към падналото животно, което се опитваше безпомощно да се изправи. В този момент отнякъде дотича и гончето, което с бясно ръмжене веднага се нахвърли върху дивеча и скоро всичко приключи. Недко завърза краката на чакала с въже и след сигнала за край на първата гонка го повлече към сборния пункт.

     Ловците се събраха около чешмичката и започнаха да обсъждат резултатите от гонката и да умуват над следващата стратегия. Чакалът на Недко бе единствената слука през деня досега. Сърцето на младият ловец бе изпълнено с радостен трепет и гордост. Такива, каквито само ловците след успешен лов могат да изпитат. Те трудно могат да се опишат с думи.

    Ненадейно над всички се извиси басовият и малко дрезгав глас на Методи, който насмешливо се провикна:

    - Ей, Недко, браво бе. Откога не си идвал на лов, тази година ти е за пръв път, а я виж,  само ти си късметлия днес. Предлагам от тук нататък полянката, на която бе на пусия Недко, да я наречем “Недковата полянка” и колкото пъти излезеш с нас на лов, все на нея да заставаш. На късмет ти е.

   Последва весел смях и отново се посипаха поздравления към младият ловец и неговата слука. Недко се усмихна, погледна към убитият чакал и се сепна. Чак сега се сети за уволнението си от работа и за житейските несгоди. Какво нещо е лова. Само той, чрез емоциите и силните преживявания, които дава е способен да измъкне човек от сивото ежедневните и проблеми. Или поне за няколко часа.      

                                                                                                                    Август, 2016 г