“Недковата поляна”
Недко го съкратиха от работа. Навярно на всеки, поне веднъж в живота му, се е случвало това неприятно събитие. Сценарият в повечето случаи е един и същ – извикаха го в тесния кабинет с жълта табелка, изгравирана с надпис “личен състав” на вратата, където кратко и ясно му обясниха, че работата намалявала и той като новобранец и най – скорошен трябвало да си тръгва. Подадоха му предварително попълненото от шефа му заявление за напускане, изчакаха го с едва прикрито нетърпение и нервно почукване с пръсти по бюрото през петте минути, които му дадоха да си го прочете, след което късо си пожелаха успех и той побърза да излезе, затваряйки вратата на кабинета след себе си.
Прибра се в малката гарсониера за която плащаше твърде висок наем, седна на масата в кухнята и притисна главата си с ръце.
“ Доста неприятен момент” – помисли си той. “ Но всяко зло за добро. Поне ще си ида малко на село, ще си почина, а и най – накрая ще изляза на лов. Откога не съм ходил, ей го на, сигур ...