НЕГОДЕН НЕЩАСТНИК
Подраних днеска. Не мога винаги да зная кога ще дойде влакът на метрото. Имам цели петнайсет минути до началото на работния ден. Какво да правя в офиса? Там всички са доволни. Само аз не съм. Нормално, имам най-много стаж, най-стар съм и затова е естествено да бъда най-накрая в таблицата на възнагражденията.
- Обаче не се оплаквам! – Това го казах на себе си. Добре ми е. Още съм жив и май съм здрав по някакъв начин.
Я да се поразходя малко. Колко много хора! Всичките са интересни. Ето тази например, с чаршафа, който е облякла, тя е сложила нещо в чантата си – то й тежи, но го носи отвержено. Мисля, че си носи снощният сън. Те, сънищата, най-много тежат. И аз съм с куфар. Да го набутам съня, ако заспя около обед, аз така правя най-често, за смях на младежите. Сън е животът, годините са сънотворно лекарство.
Нямам много пари, а не върви да запям по хората. Не че е невъзпитано. Сега това е модерно – всички живеем в сънища, в чужди животи надничаме. Защото нищо не се случ ...