1 сент. 2017 г., 16:46
5 мин за четене
– Помогни ми! Моля те... Много те моля!
Стресна се. Телевизорът работеше. Беше настроен сам да се изключва след някое време. Още не се беше изключил. Погледна електронния часовник на печката. Един и половина след полунощ. Рано е да става. По телевизията даваха филм на ужасите. Какво друго да дават по това време? Загледа го и пак се унесе.
– Не ме ли виждаш? Моля те! Помогни ми!
По дяволите. Този глас започва да ехти в главата му веднага щом си затвори очите. Значи се е наспал. Това не се случва за първи път. Ранното лягане невинаги е за предпочитане. Добре, ще почете книга. Няма страшно. Може след час или два отново да му се доспи. Усили звука на телевизора и тръгна към тоалетната. Тъкмо затваряше вратата, когато чу съвсем отчетливо:
– Помогни ми! Тук съм!
Стори му се, че гласът идва от телевизора. Значи не е сънувал. Не е било кошмар. От филма е било. Изтича обратно в стаята си и го загледа пак. Някакъв жив труп се мъчеше да излезе от земята. Не беше умрял човекът и затова искаше де п ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация