Sep 1, 2017, 4:46 PM

Неживият 

  Prose » Narratives
510 4 4
5 min reading
– Помогни ми! Моля те... Много те моля!
Стресна се. Телевизорът работеше. Беше настроен сам да се изключва след някое време. Още не се беше изключил. Погледна електронния часовник на печката. Един и половина след полунощ. Рано е да става. По телевизията даваха филм на ужасите. Какво друго да дават по това време? Загледа го и пак се унесе.
– Не ме ли виждаш? Моля те! Помогни ми!
По дяволите. Този глас започва да ехти в главата му веднага щом си затвори очите. Значи се е наспал. Това не се случва за първи път. Ранното лягане невинаги е за предпочитане. Добре, ще почете книга. Няма страшно. Може след час или два отново да му се доспи. Усили звука на телевизора и тръгна към тоалетната. Тъкмо затваряше вратата, когато чу съвсем отчетливо:
– Помогни ми! Тук съм!
Стори му се, че гласът идва от телевизора. Значи не е сънувал. Не е било кошмар. От филма е било. Изтича обратно в стаята си и го загледа пак. Някакъв жив труп се мъчеше да излезе от земята. Не беше умрял човекът и затова искаше де п ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??