Шефът никога не привикваше Ния в кабинета си. Когато искаше да ù каже нещо, отиваше лично при нея, до малката ниша близо до склада, където бе бюрото ù. Човекът постъпваше така от добри чувства, просто искаше да ù спести разкарването, но Ния много се дразнеше, защото не обичаше да получава специално отношение. Тя дори нямаше нищо против шефът да я нахоква, когато не си е свършила добре работата, а не да я пази, сякаш е писано яйце. Всъщност той бе много доволен от трудолюбието и професионализма на Ния и дори не подозираше, че тя гледа с лошо око на неговото внимателно отношение.
– Здравей, Ния. Как си?
– Добре, шефе.
– Имаш ли много работа тия дни?
– Довършвам две рекламни брошурки, надявам се до утре следобяд да съм приключила. Защо?
– Не искам да те натоварвам, но…
– Аз пък искам да ме натоварваш, не обичам да се мотая и да умирам от скука – отвърна остро Ния.
Шефът вдигна вежди, бе леко изненадан от реакцията ù.
– Добре тогава. Искам да помогнеш при разработването на новия ни сайт. Н ...