- Ало, Ив...

- Моля?

- Иво, Иво търся! (1)

- Грешка имате, нито Иво, нито Ива има;

- Бафм … извинявайте … тоя Иво ми се върти в главата като хлебарка още от преди … знам ли …  и са не излиза, ма съм му много благодарен … и и и

( чува се нещо като бум – бум – хррр – тропане по тенекия )

- Оу, тук има един много палав шопар, галено си го наричаме Гошко, та …

- ???

- Добре де – търся Докторката , много съм й благодарен та й карам Гошко като армаган

- ????

- Аз са обаждам – звънках ви вчера аз съм Николай Атанасов Христов от Павликени, на 58 г съм, сериозен човек съм, да не помислите, че съм измамник някой.

- Хм – май вчера търсехте някакъв Иво … Бяхте достатъчно арогантен та ви блокирах номера

- Нема проблем, звънкам от жената

- …

- Хубаво де … Вие сте докторка , нали – вашия номер е 089***** , намерих го в телефона на жената

- Да, слушам ви.

- Там беше записан като ИвоДок, а сега я няма.

- Да, докторка съм … доколкото разбирам сте объркан и се нуждаете от преглед.

- Не беее, аз за шопара – къде да ви го донеса – в кабинета или сама ще си го вземете … то Гошко обикновено е кротък, та може да го сврете в некой шкаф до края на смяната

- Абе Господине … тук не е ветеринарна лечебница!

- Алоуу, знам … вие сте докторка по чувствата, ама шопарът си е шопар

- Господине, не ви разбирам , какъв е тази шопар, какво е … и какво общо имам с някакъв Иво?

- Та докторке, имам един авер – Иво му викаме, ма името му е СтанИВОл Каракашчев и за да не го … го съкратихме на Иво … Всъщност погледнете си тефтерчето – трябва да е бил вчера при вас на преглед …

- Хм .. момент … СтанИ ….. Да – вчера е бил в нашата семейна консултация – дойде с жена си заради едни психо_социални проблеми в общуването им.

- Кво … предиобед ли беше ..?

- Да. Мила двойка и докато се караха ги убедих, че могат да хвръкнат в семейните небеса … и накрая след сеанса те се прегърнаха и хвръкнаха навън.

( минута мълчание … чува се пак нещо като бум – бум – хррр – тропане по тенекия )

- …

- Господине ?

- Жена му имаше ли една малка брадавичка под лявото ухо и татуировка на сърчице под дясното ?

- Да. Беше много мила и приятна.

- ….. Кинчето е била …

- Господине … ?

- Жената де … Напоследък отказва да готви, пържи, пече и яде свински пържоли. Отказа и да храни Гошко. Разпраа, че била станала рибна веганка и .. не може да ме понася заради Гошко, карето белотаджии и постояните ми липси в къщи – бил съм или в кочинката, или на гюме в гората, или съм държал въдица до побъркване, или съм размахвал лопатата на строежа … е , тва последното носи хляба вкъщи, ма и то било прегрешение и бягство от семейните задължения … Кинчето нещо се е изкилифенчила и ми държи реч за кръвожадните човеци и че глобалното затопляне се дължало на газовете от животните …

- ….

- А и СтанИВ.. … Иво де – Симпатяга, ма хилав един …

- Хм, и на мен ми направи такова впечатление

- За нищо не става! В белота сме ортаци, та обикновено ми се схваща крака от подритване, ама и той си ходи после син. Все за някакви цветенца и овошки ми реди приказка, как се копаели, поливали … и най – основното – не хапели.

( чува се нещо като бум – бум – хррр – тропане по тенекия, откъслечни приказки, където се долавя ‚риба‘ … ‚ахмаци‘ .. ‚Другарю старшина‘ … )

- Там ли сте още ?

- Да – а , тук съм спрял таратайката насред площада в Павликени – на отсрещната сграда пише .. Нотариус … Адвокат … Семейна терапия … мисля, че там ви е офиса, ама тук дойде един униформен и ми се задява, че съм спрял на никое място и че таратайката се тресе и се чуват странни звуци …

- … ? … !

- Давайте, по – бързо предлагайте как да си вземето Гошето – безкрайно съм ви благодарен, че уредихте Иво да набере смелост и да открадне Кинчето … Ама си нямате представа колко съм ви задължен

- !!!!

- И мислете по – бързо, щот освен Гошко съм натоварил Мара и Пена, а с тях трябва да поработим и да доизпипаме най – после позите на ‚тройката‘ – страшни са, ама и времето ни е малко

- Господине …

- Решавай по – бързо! Гошко ще ми е малко трудно да го кача до кабинета ви на четвъртия етаж с неговите 200 кила, а Пешо и Иван (3) се запиляха в Айтите (2) вече трети ден и наближава времето да се върнат!

- Сега пък … какви са тези Пешовци и Ивановци … ?

- Ам, Мара и Пена са жените им – скучаят горките и пустосват риболова! Е, почиват си доволно, когато заудряме белота в някоя от нашите къщи на ракийка, салатка и препържен улов

- …. Вие господине … добре ли сте.. ?

- Амиии …. Чакай малко …

( чува се телефонен звън , бърз семеен спор , отваряне на врата и няколко ‚Тюх , тюх, тюх, развали ни се тройката‘ … )

- Алоу , пак съм аз , Пена я привикаха да пържи риба че била много и бил голям зор … Ааааа, попитахте дали съм добре – амче ним‘оа се оплака, ма Иво така екзалтирано ми обясняваше терапевтичните ви сеанси – там, в леглото … било наслада е феерия … със заклинания и … … че сън не ме хваща – разпра‘аше, че бил на седмото небе, а аз съм стигал само до шестото!

- Господине … !!!!!!!

- Слушайте , дайте да се разберем за Гошко … Ай, са пак нек‘в дизастър..

( чува се телефонен звън , насечени фрази … ‚Аз при моята приятелка Пена … малко мълчание в което се вмества тирадата от слушалката … Да мило … ей сега тичам … ‚Опа, ей сега ще тичам след Пена да се съберем у тях, тя преди малко си тръгна … Да мило … ще мина през нас да взема най – големия тиган … тичааам‘ )

- Ааа да, слушайте , дайте да се разберем за Гошко … Ай, пък някой ме търси … ааа Иван. Чай малко, че добичето се разтревожи и клати таратайката …

( телефонен звън , насечени фрази … ‚Да Иване … ааа , така ли … аз май съм пас, пък и Иво е зачезнал някъде и ми оставил бележка ‚Намери си друг за белота‘  .. не , не може, ще пропусна … чай че имам проблеми с Гошко … Ай са … Чао)

- Алоооо , там ли си?

- Господине, вие имате проблеми … и предполагам, че мога да помогна – една бърза терапия на кушетката ще ви оправи за известно време

- Хм , Гошко може да потърпи …

- Ама да знаете – без ексцесии – кушетката е единична, твърда и на нея слагам пациентите си … докато ги забаламосвам

КРАЙ

А за СЛЕД края:

Всеки читател може да добави нещо и да изкриви предопределената сюжетна линия, съобразно своите мераци – имате под ръка:

Докторката,

Николай Атанасов Христов от Павликени, 58г, сериозен човек

Гошко

Полицаят на площада

… Успех

Моят възможен сценарий – с третото ухо чувам следните реплики :

- Всяко зло за добро ! … Пък се замислям – ‚четворка‘ не съм правил до сега … може и да е гот …

- Ще го препитам този самохвалко … първо ще го кача на твърдата кушетка и ако не сецне … обичам пържолки …

ЗАБЕЛЕЖКА ... Историята с Гошо е по истински случай в Пирогов, на която бях лично свидетел :)

Линкове

1. Иво                - https://otkrovenia.com/bg/proza/nepoznat-nomer-2
2. Айтите           - https://fishingcomplexaitite.com/ и https://www.facebook.com/complexaitite/
3. Пешо и Иван - https://otkrovenia.com/bg/proza/nepoznat-nomer