- Ало, Ив...
- Моля?
- Иво, Иво търся! (1)
- Грешка имате, нито Иво, нито Ива има;
- Бафм … извинявайте … тоя Иво ми се върти в главата като хлебарка още от преди … знам ли … и са не излиза, ма съм му много благодарен … и и и
( чува се нещо като бум – бум – хррр – тропане по тенекия )
- Оу, тук има един много палав шопар, галено си го наричаме Гошко, та …
- ???
- Добре де – търся Докторката , много съм й благодарен та й карам Гошко като армаган
- ????
- Аз са обаждам – звънках ви вчера аз съм Николай Атанасов Христов от Павликени, на 58 г съм, сериозен човек съм, да не помислите, че съм измамник някой.
- Хм – май вчера търсехте някакъв Иво … Бяхте достатъчно арогантен та ви блокирах номера
- Нема проблем, звънкам от жената
- …
- Хубаво де … Вие сте докторка , нали – вашия номер е 089***** , намерих го в телефона на жената
- Да, слушам ви.
- Там беше записан като ИвоДок, а сега я няма.
- Да, докторка съм … доколкото разбирам сте объркан и се нуждаете от преглед.
- Не беее, аз за шопара – къде да ви го донеса – в кабинета или сама ще си го вземете … то Гошко обикновено е кротък, та може да го сврете в некой шкаф до края на смяната
- Абе Господине … тук не е ветеринарна лечебница!
- Алоуу, знам … вие сте докторка по чувствата, ама шопарът си е шопар
- Господине, не ви разбирам , какъв е тази шопар, какво е … и какво общо имам с някакъв Иво?
- Та докторке, имам един авер – Иво му викаме, ма името му е СтанИВОл Каракашчев и за да не го … го съкратихме на Иво … Всъщност погледнете си тефтерчето – трябва да е бил вчера при вас на преглед …
- Хм .. момент … СтанИ ….. Да – вчера е бил в нашата семейна консултация – дойде с жена си заради едни психо_социални проблеми в общуването им.
- Кво … предиобед ли беше ..?
- Да. Мила двойка и докато се караха ги убедих, че могат да хвръкнат в семейните небеса … и накрая след сеанса те се прегърнаха и хвръкнаха навън.
( минута мълчание … чува се пак нещо като бум – бум – хррр – тропане по тенекия )
- …
- Господине ?
- Жена му имаше ли една малка брадавичка под лявото ухо и татуировка на сърчице под дясното ?
- Да. Беше много мила и приятна.
- ….. Кинчето е била …
- Господине … ?
- Жената де … Напоследък отказва да готви, пържи, пече и яде свински пържоли. Отказа и да храни Гошко. Разпраа, че била станала рибна веганка и .. не може да ме понася заради Гошко, карето белотаджии и постояните ми липси в къщи – бил съм или в кочинката, или на гюме в гората, или съм държал въдица до побъркване, или съм размахвал лопатата на строежа … е , тва последното носи хляба вкъщи, ма и то било прегрешение и бягство от семейните задължения … Кинчето нещо се е изкилифенчила и ми държи реч за кръвожадните човеци и че глобалното затопляне се дължало на газовете от животните …
- ….
- А и СтанИВ.. … Иво де – Симпатяга, ма хилав един …
- Хм, и на мен ми направи такова впечатление
- За нищо не става! В белота сме ортаци, та обикновено ми се схваща крака от подритване, ама и той си ходи после син. Все за някакви цветенца и овошки ми реди приказка, как се копаели, поливали … и най – основното – не хапели.
( чува се нещо като бум – бум – хррр – тропане по тенекия, откъслечни приказки, където се долавя ‚риба‘ … ‚ахмаци‘ .. ‚Другарю старшина‘ … )
- Там ли сте още ?
- Да – а , тук съм спрял таратайката насред площада в Павликени – на отсрещната сграда пише .. Нотариус … Адвокат … Семейна терапия … мисля, че там ви е офиса, ама тук дойде един униформен и ми се задява, че съм спрял на никое място и че таратайката се тресе и се чуват странни звуци …
- … ? … !
- Давайте, по – бързо предлагайте как да си вземето Гошето – безкрайно съм ви благодарен, че уредихте Иво да набере смелост и да открадне Кинчето … Ама си нямате представа колко съм ви задължен
- !!!!
- И мислете по – бързо, щот освен Гошко съм натоварил Мара и Пена, а с тях трябва да поработим и да доизпипаме най – после позите на ‚тройката‘ – страшни са, ама и времето ни е малко
- Господине …
- Решавай по – бързо! Гошко ще ми е малко трудно да го кача до кабинета ви на четвъртия етаж с неговите 200 кила, а Пешо и Иван (3) се запиляха в Айтите (2) вече трети ден и наближава времето да се върнат!
- Сега пък … какви са тези Пешовци и Ивановци … ?
- Ам, Мара и Пена са жените им – скучаят горките и пустосват риболова! Е, почиват си доволно, когато заудряме белота в някоя от нашите къщи на ракийка, салатка и препържен улов
- …. Вие господине … добре ли сте.. ?
- Амиии …. Чакай малко …
( чува се телефонен звън , бърз семеен спор , отваряне на врата и няколко ‚Тюх , тюх, тюх, развали ни се тройката‘ … )
- Алоу , пак съм аз , Пена я привикаха да пържи риба че била много и бил голям зор … Ааааа, попитахте дали съм добре – амче ним‘оа се оплака, ма Иво така екзалтирано ми обясняваше терапевтичните ви сеанси – там, в леглото … било наслада е феерия … със заклинания и … … че сън не ме хваща – разпра‘аше, че бил на седмото небе, а аз съм стигал само до шестото!
- Господине … !!!!!!!
- Слушайте , дайте да се разберем за Гошко … Ай, са пак нек‘в дизастър..
( чува се телефонен звън , насечени фрази … ‚Аз при моята приятелка Пена … малко мълчание в което се вмества тирадата от слушалката … Да мило … ей сега тичам … ‚Опа, ей сега ще тичам след Пена да се съберем у тях, тя преди малко си тръгна … Да мило … ще мина през нас да взема най – големия тиган … тичааам‘ )
- Ааа да, слушайте , дайте да се разберем за Гошко … Ай, пък някой ме търси … ааа Иван. Чай малко, че добичето се разтревожи и клати таратайката …
( телефонен звън , насечени фрази … ‚Да Иване … ааа , така ли … аз май съм пас, пък и Иво е зачезнал някъде и ми оставил бележка ‚Намери си друг за белота‘ .. не , не може, ще пропусна … чай че имам проблеми с Гошко … Ай са … Чао)
- Алоооо , там ли си?
- Господине, вие имате проблеми … и предполагам, че мога да помогна – една бърза терапия на кушетката ще ви оправи за известно време
- Хм , Гошко може да потърпи …
- Ама да знаете – без ексцесии – кушетката е единична, твърда и на нея слагам пациентите си … докато ги забаламосвам
КРАЙ
А за СЛЕД края:
Всеки читател може да добави нещо и да изкриви предопределената сюжетна линия, съобразно своите мераци – имате под ръка:
Докторката,
Николай Атанасов Христов от Павликени, 58г, сериозен човек
Гошко
Полицаят на площада
… Успех
Моят възможен сценарий – с третото ухо чувам следните реплики :
- Всяко зло за добро ! … Пък се замислям – ‚четворка‘ не съм правил до сега … може и да е гот …
- Ще го препитам този самохвалко … първо ще го кача на твърдата кушетка и ако не сецне … обичам пържолки …
ЗАБЕЛЕЖКА ... Историята с Гошо е по истински случай в Пирогов, на която бях лично свидетел :)
Линкове
© Пламен All rights reserved.