Кара без посока и цел из улиците и накрая спря до магазина за спортни стоки на Рей. Рей  й беше съученик от гимназията, бяха в един клас и се знаеха от сто години. Често той я задиряше, но Розалин винаги се е държала настрани от него. Отхвърляла го беше с насмешка, че не може да имат нещо повече от приятелство. Само здравей и здрасти…нищо задължаващо.
    Рей не се ожени, остана си сам, занимаваше се  с работата в магазина и телевизора у дома. И фитнеса. Ходеше на фитнес и помпаше мускули. Беше особняк. Затворен, нямаше приятели, но май и не му трябваха. Живееше си така, без жена и деца, без проблеми и трусове. Свестен мъж. Сериозен. Симпатяга, макар че не е красавец.
     Краката я понесоха при Рей, може би да се разсее малко. Имаше нужда от внимание в този кошмар. Все още не знаеше дали ще му каже на какъв огън се пече, но щом влезе и видя грейналото лице на Рей, на Розалин й стана приятно от топлото му посрещане.
-    Ооо, Рози! Здравей, цвете – кой вятър те довя тук?
-    Привет, Рей. Минавах насам и реших да се отбия. Имаш ли въдици?
Лицето й малко се проясни от надвисналите й мисли.
-    Мисля да купя въдици за риболов. Скоро Майк има рожден ден и бих искала нещо за подарък.
            И тя не знаеше как й хрумна подобна глупост, но все пак трябваше да купи нещо, иначе Рей щеше да се чуди защо е наминала в магазина му.
   Рей започна да й показва въдици и Рози купи две. Нямаше хора в магазина, така че той я покани да пият кафе в офиса му, в дъното на сградата.
   Докато съскаше машината и изливаше димящото кафе, Розалин седна до малката масичка и се загледа в Рей. Той не беше се променил много. Тъмната му коса беше високо остригана, имаше няколко бръчки на челото, но очите чу бяха все така спокойни и топли. Тъмни, кафяви очи, с светло излъчване. Отвори кутия с бисквити и й кимна да си вземе.
      Тя пое чашата си и мълчеше. Беше намусена и Рей я попита:
-    Какво се е случило, Рози? Не вярвам да идваш само за въдици…Много си притеснена нещо?

-    Рей, наистина не ми се говори. Просто наминах.  Лош ден, това е. Всичко ми върви наопаки.

    На езика й беше да избълва всичко, дето я мъчи, но се спря на време. Стегна я нещо под лъжичката. Гледаше Рей и се питаше дали може да му има доверие. А така й се искаше да може да се опре на приятелско рамо. Да се разтовари от проблемите и някой друг да ги решава вместо нея. Но стискаше душата си и не му каза нищо.
   Рей я гледаше със светнал поглед. Отдавна я желаеше. Знаеше, че нищо няма да излезе от това, защото тя беше омъжена, но би искал да си останат приятели щом не са по – близки. Много би искал с Розалин да има връзка, но тя никога нямаше да иска да се забърква.
-    Майк ли те е ядосал, Рози? Този негодник е направил нещо?
   Тя закима да отрече, но Рей продължаваше да се взира в очите й, беше разбрал, че е така.
       Розалин мълча, но накрая му разказа. Не всичко. Само за изневярата. За това как го е проследила и видяла, че са в мотела. Спести истината за снимките и изнудването. Не каза нищо и за подозренията й за Люси. Само половинчата истина. Червенина полази по врата и лицето й. Срамуваше се заради Майк. И за това, че го е следила като някоя истеричка. Но не захлипа. Стискаше устни. Беше нещастна и Рей много се ядоса.
-    Мръсник! Винаги съм знаел, че не те заслужава този мръсник  – защо му е трябвало да го прави? Ще го смачкам!
   Розалин все още стискаше чашата с недопитото кафе в ръце. 
-    Сега какво ще правиш? 
-    Не знам, Рей. Не знам. Наистина не знам.
    Рей се приближи до нея и я хвана за ръце. Стисна я силно. Потупа я. Показа й, че е с нея. 
       Без излишни приказки. Такъв беше Рей.
-    Ако мога да ти помогна…знай, че ще ти помогна -  каза й само толкова, но това беше важно за нея.
-    Благодаря, Рей. Ще тръгвам.
-    Слушай, Рози…да му хвърлим един бой ли…на Майк? Това заслужава…
     Тя се изхили. Нервно, но все пак я досмеша.
  Наистина би искала Майк да получи един хубав пердах…но едва ли… 
-    Ако не се вразуми, ще се радвам да си го получи, Рей – каза му тя и го загледа сериозно – ще съм ти благодарна да го напердашиш…
      После се беше умълчала и бавно излезе от магазина. Два пакета с въдици се полюшваха в треперещите й ръце.
   Прибра се у дома в ранния следобед. Имаше няколко часа до връщането на Майк. Избра си стратегия – ще си мълчи. Докато види какво има в заключеното  чекмедже.

    Нищо не й се правеше повече. Няма да му прислужва. Ще го накаже... Пералнята беше пълна с дрехи, но тя не я пусна. В мивката се бяха натрупали чинии, но не ги сложи в миялната. Изхлузи сандалетите си и ги изрита ядно  в антрето. Запристъпва по стълбите и стигна до банята. Пусна крановете да пълнят ваната. Тогава се сети, че не е наминала да види Стив. Не й беше до Стив, макар че той не й беше виновен.

     Не беше звънила два дни и на Рон. Дано Рони си изкарва добре на летния лагер. Стана й хубаво като си спомни усмивката на Рон. И очите му. Имаше нейните очи - кафеникави, като горещ шоколад с мляко. 

    Загледа мраморните стени на банята. И те трябваше да се излъскат, но да стоят така. Нямаше да чисти. Не беше слугиня. Нищо няма да прави.

      Отпусна се във ваната. Горещата вода се стичаше по стегнатото й тяло. Хубава беше, но явно Майк си беше намерил младо момиче за секс...

    Уффф... ама че отвратителна история...беше чула, че като минат пет - десет години от семейния живот  и мъжете побесняват по млади момичета...Не й се вярваше, а ето че й дойде до главата...

   Излезе от ваната  и си сипа два пръста скоч в една чаша. Пусна две бучки лед и ги разклати. Ледените кубчета звъннаха и се топяха. Алкохолът я опари и тя се закашля. Топлина се разля по стомаха й, стана й ефирно... Наля си още. Взе да не й пука. Болката й от предателството на Майк се притъпи, но не изчезна...
       Вечерта му каза, че е пипнала някакъв вирус и легна в стаята на сина си.

   Той беше изненадан. Попита я дали е ходила на лекар.

    Ама, че подлец...загрижил се е ...

  - Не е нещо сериозно, Майк. Ще се оправя за нула време...ще полежа в стаята на Рони. Не се притеснявай.

    Остави го без вечеря. Да се оправя както ще.

    Никакви гозби, Майк... Никакво обслужване...върви по дяволите!

     Не искаше да го вижда. Нито да се докосва до него. Беше й противно от лъжите му.

   Майк влезе в стаята с чаша чай с лимон. Остави я на шкафчето и тихо излезе. Тя стискаше очи и се преструваше на заспала.

     Не можеше да го понася...

    Мята се цяла нощ из леглото, не можеше да затвори очи, камо ли да спи. Въртяха й се картини, планове, думи, епизоди от всичките десет години с Майк.
   Беше се унесла призори и заспа след дългата нощ. 
   На другата сутрин подкара към съседния град. Потърси ключар и след като му показа снимките на ключалката от телефона си, той й направи шперц.
    Взе шперца и го пусна в джоба на дънките си. Трябваше да издебне Майк и да отключи чекмеджето.
    Дали на обед ще отиде пак при азиатката? 
   Може би.
      Розалин паркира на няколко  преки от офиса му, а после седна в едно кафене от което се виждаше работилницата. Поръча си капучино и закуска. Беше гладна. Не беше слагала нищо в устата си от два дни. Пийваше кафе и гледаше небрежно. 
-    Здравей, Розин …ехааа…пиеш сама кафе, без да се обадиш -  така й казваше само Линда.
   Розалин  учудено се  обърна и видя приятелката си. 
   Само тя ми липсва….уфф…- помисли си тя, но лепна широка усмивка. 
   Линда седна на масата и извика сервитьора.
   Днес, планът се проваля… Не мога да се отърва от тази лепка…
      Бъбриха си час, после тръгнаха по магазините. Не можа да разбере дали Майк ще отиде в мотела. 
   Розалин едва се тътреше, но не можа да се измъкне. Вътрешно кипеше.

    А като напипваше ключа в джоба си още повече й се искаше да пробва ключалката.
    Набра го по телефона, но чу сигнал пи….биббб…бибиббб…
      Майк не вдигна. 
      Явно е доста зает -  умърлушено си помисли тя.
       След дългия шопинг се разделиха с Линда. Розалин с облекчение издуха въздуха през ноздрите си.

        После си тръгна към дома, но като наближи магазина на Рей, изненадващо и за самата нея спря. Камбанката  на магазина извъня  и Розалин се вмъкна вътре. Закрачи уверено. Трябваше да говори с Рей.

        Имаше нещо да му казва...

            Продължава….