Кара без посока и цел из улиците и накрая спря до магазина за спортни стоки на Рей. Рей й беше съученик от гимназията, бяха в един клас и се знаеха от сто години. Често той я задиряше, но Розалин винаги се е държала настрани от него. Отхвърляла го беше с насмешка, че не може да имат нещо повече от приятелство. Само здравей и здрасти…нищо задължаващо.
Рей не се ожени, остана си сам, занимаваше се с работата в магазина и телевизора у дома. И фитнеса. Ходеше на фитнес и помпаше мускули. Беше особняк. Затворен, нямаше приятели, но май и не му трябваха. Живееше си така, без жена и деца, без проблеми и трусове. Свестен мъж. Сериозен. Симпатяга, макар че не е красавец.
Краката я понесоха при Рей, може би да се разсее малко. Имаше нужда от внимание в този кошмар. Все още не знаеше дали ще му каже на какъв огън се пече, но щом влезе и видя грейналото лице на Рей, на Розалин й стана приятно от топлото му посрещане.
- Ооо, Рози! Здравей, цвете – кой вятър те довя тук?
- Привет, Рей. Минавах насам ...