част 2. Победител
От години не съм идвал, какво пък, тя не бърза и не възразява, дори не ме попита защо отбих по страничния път. И ако до сега безпричинно се радваше и смееше, на нещо свое си, трябваше да видите изумлението и възторга в който изпадна, когато пред нас се разстлаха тъмните води на Коритото.Замълчахме и двамата пред загадъчната тайнственост и величие на водоема. Жабешкият хор който ни посрещна в началото затихна, огромна луна и милион звезди надникнаха над нас и осветиха далечни брегове обрасли с папур, топящ очертанията си в нощна мъглица. Отсреща в дъното, невидима оставаше гората, мамеща денем с прохладата и птичите си песни. Сега всички спяха притиснати от снагата на нощта. Само бледа фосфоресцираща светлина, бликаща нейде из дълбините озаряваше високите скали от двете му страни, начупваше линиите им и ги правеше да изглеждат като митични задрямали същества, придавайки им загадъчен и малко страховит вид. Езерото, приличащо на жив организъм, неуморно пулсиращ с умерени ...