Селена се събуди с мисълта: „Какво ще си кажем днес на работа?”. А втората мисъл беше: „Господи, гърлото ми гори”. Изтича до кухнята, пусна силно водата от чешмата да тече и започна да пие направо така, без чаша. След като утоли алкохолната си жажда, унесена отново в мислите си, се запъти към банята. Стигна там, репетирайки наум отново и отново сцената, която би могла да стане днес на работа, тя едва не се стресна, поглеждайки в огледалото. Изглеждаше непростимо. И истината е, че то си е непростимо да пиеш толкова много, след като цял ден не беше сложила залък в устата си. Още по-големият грях беше, че снощи си легна с грима (за което сега горчиво съжаляваше) и сиво-черни блестящи сенки подчертаваха грозно подпухналите ù очи, а миглите ù се бяха спластили от спиралата. Щеше да е истинско предизвикателство да се справи с клошарския си вид и да не развали впечатленията от гримьорските си умения, които всъщност впечатления вече май бяха доста избледнели, заместени от тези за пиянските изпълнения снощи. Започна да превърта лентата, за да сглоби пъзела от спомените си. Намерението ù беше само да отпразнува с приятелки новата си работа, но явно се престара в „празнуването”. Още повече след като се опита да угаси пожара в себе си след случайната среща със Зак, с няколко питиета. Прониза я срам. Той я отблъсна, а тя, за да завърши вечерта като глупачка, целуна някакъв непознат. Е, можеше и по-далеч да стигне, но това явно беше посвестило заспалия ù разум и тя взе такси и се прибра. Даже беше намерила сили да си облече пижамата, която сега видя, че е наопаки и със засъхнало повърнато на единия ръкав.

Отне ù доста време да се приведе в долу-горе приличен вид. Добре, че днес започваше работа следобед. Имаше време за ексфолиант, маска, крем и всички реставриращи процедури. Да, гримът прави от грозните патенца лебеди, но не и от пияните - още се намираше ужасна. Няма как - и да затвореше очи, беше отговорна. Извика си такси и започна упорито да стиска палци (глупаво суеверие, в което вярваше в такива безнадеждни ситуации).

 Пристигна на работа и си лепна една защитна усмивка, преди да влезе, днес имаха снимки в студиото. След като влезе, тя ахна. Скучната, разхвърляна стаичка, в която се беше провело интервюто ù предния ден, беше преобразена. Всичко беше в сиво-черна гама, пръснати бяха разни размити платна в тези нюанси и воали от различни материи, беше тъмно, осветяваше се от прожектори само едно определено място, на което явно щяха да се проведат снимките. Това място пък беше като завладяно от златна паяжина. Ефектът беше постигнат с някакви много тънки златисти въжета, които отразяваха светлината по поразителен начин. Тя се огледа, видя Зак, който дооправяше нещо по прожекторите и се запъти към него. Пътят ù беше прекъснат от едно красиво момиче, което, изглежда съвсем умишлено, застана пред нея с ледена усмивка.

-          Здрасти, аз съм Елиза, а ти сигурно си новата ми гримьорка. Знаеш ли, че вече си тооолкова закъсняла?

-          Ъъ, ами не, не знаех. Зак каза да дойда в 14 часа.

-          Ами може би ти е трябвало сама да се досетиш, че трябваше да дойдеш два часа по-рано, за да помогнеш за декора. Винаги всички идваме по-рано.

-          Няма как да знам работните ви навици, нямам кристално кълбо. -  „Тази кучка се заяжда по възможно най-невъзпитания и просташки начин. Което е глупаво, след като не знае що за човек стои пред нея.”

-          Е, надявам се, поне знаеш как да си вършиш работата! Днес ще бъда облечена в боди-арт, смятам, че трябва с грим да бъдат подчертани само очите ми, после ще ти обясня и как си искам косата.

В този момент, точно когато Селена се канеше да отговори подобаващо, се приближи Зак.

-          Здравейте, момичета! Виждам, че сте се запознали. Селена, мисля вече да започвате с грима и косата, ти прецени как ще е подходящо за фотосесията. Ели може да ти даде някои напътствия и идеи, с нея сме страхотен екип, надявам се и вие двете да се сработите. - и се отдалечи към  изхода. Явно искаше да поеме глътка въздух след работата по декора. Сигурно не е било лесно. Разбира се, че не е било лесно, на феята-кръстница дали и е било лесно да превърне тиквата в каляска. Селена се почувства малко виновна, че наистина не е помогнала.

-          Прав е. Страхотен екип сме с него! - обади се Ели. - Работим заедно от година и сме си свикнали. Понякога сякаш му чувам мислите, дори преди да си ги е помислил - и се разсмя.

Седна на едно ниско столче, посочи на Селена гримовете, броката, четките, пресите и сешоарите и зачака търпеливо, гледайки с наслада отражението си в огледалото, подпряно на стената. Селена реши да започне с косата.

-          Не, не, така не е правилно! Първо е гримът! - каза със заповеднически тон Ели. - Иначе косата ще се развали, докато ме гримираш.

-          Напротив. Гримът ще се развали, ако първо направя него. Току-виж си се почесала някъде или ако се изпотиш, докато ти правя косата, все пак е лято. А и ще ползвам сешоар. Първо ще направим косата, ще я фиксирам повече с лак и ще се постарая да съм по-бърза с грима.

Ели кимна примирено, съгласявайки се с нея и започнаха. Тя имаше съвършена коса, гъста и сияеща руса грива. За Селена беше истинско удоволствие да я докосва. Разреса я няколко пъти, от което ù се стори, че още повече засия. Напълни шепите си със пяна и я приглади назад за стегнат висок кок. Когато беше готов, започна да лепи камъчетата и да слага броката. Получи се като произведение на изкуството, макар че на Селена ù беше за първи път да прави нещо подобно, но не посмя да си признае от страх, че ще изглежда неподготвена. По начина, по който Ели се гледаше в огледалото, тя разбра, че ù харесва и че се е справила добре. Но може би Ели винаги се гледаше така, все пак беше невероятно красива. Гримът, който Селена ù направи, не бе никак затрудняващ или невиждано оригинален, но доста ефектен, защото я направи красива като видение. Сините ù очи бяха покрити с черни блестящи сенки, сложи ù и изкуствени мигли. Устните също бяха в черно, подчертани много прецизно. Ели изглеждаше като някой новооткрит екзотичен вид хищник или не, по-скоро самодива, израснала сред дивата природа на Малайзия. Зак дойде, носейки две кафета и погледна доволно Ели. Точно това беше искал за тази фотосесия. Радваше се, че със Селена имат еднакви усещания. Двете седяха една до друга и през главата му минаха сигурно сто мисли за тези секунди, докато ги гледаше. Едната, с перфектен грим и прическа, професионален модел, другата леко гримирана, с вързана коса и капчици пот по челото. Едната със студени като красотата ù очи, другата с поглед - изгарящо кафе, със сурова неподправена хубост, като нешлифован диамант. Селена му се видя просто невероятна, в нея имаше огън.

-          Здравейте, красавици. Нося ви кафе. Селена, не знаех как го пиеш, затова ти нося захар и течна сметана. - каза, поглеждайки я с усмивка. На Селена ù се стори, че се крие нещо зад тази усмивка, сякаш той си мислеше нещо адски мръснишко, дали не се беше възбудил при вида на Ели. „Неее - помисли си тя, - та той постоянно гледа красиви жени.”

-          Добрее, ще запаля една цигара и като я изпуша, започваме. - каза той и пак се запъти към вратата. На Селена ù беше добре, когато него го нямаше, докато тя работи. Като беше около нея имаше чувството, че присъствието му изпълва стаята, можеше да го вдиша.

След пет минути той се върна, грабна фотоапарата и Ели, без да има нужда от подканване, съблече халата си. Цялата беше в злато, дори оставяше златни брокатени стъпки по пътя към мястото за снимки. Отиде и започна да се заплита в мрежата. Селена я наблюдаваше като древноегипетска златна статуетка, можеше само да си представя колко вълшебни ще са снимките. Зак щракаше диво, местеше се и снимаше от различни ъгли, клякаше, изправяше се на пръсти. Селена с неудобство се усети, че по едно време беше впила поглед в задника му като типична тинейджърка. Но той сякаш нарочно се кълчеше така, не можеше ли да застане в нормална поза, докато снима?! И все пак беше адски секси, като вихър. Тя отпиваше горчивото си кафе, наблюдавайки една божествено красива жена и един непростимо секси мъж. Господи, обичаше работата си!

 Когато Зак реши, че снимките, които е направил, са достатъчни, работният ден приключи. Ели отиде в задната стаичка, за да се преоблече, а Зак започна да изключва прожекторите. Селена реши да му помогне.

-          Няма нужда, Селена, сам ще се оправя с това, но можеш да ме изчакаш като свърша, ще те закарам до вас.

Нещо заседна в гърлото на Селена, той щеше да я закара! Но после се успокои, сигурно щеше да закара и Ели и нямаше да се налага да остават сами. Но Ели, цялата златна, вече в своите си дрехи, излезе и каза, че ще хване такси, защото не може да чака повече, брокатът я дразнел. Пулсът на Селена пак се учести. „Дано не спомене снощи, дано не спомене снощи...” - започна да си повтаря като мантра.