Селена се събуди с мисълта: „Какво ще си кажем днес на работа?”. А втората мисъл беше: „Господи, гърлото ми гори”. Изтича до кухнята, пусна силно водата от чешмата да тече и започна да пие направо така, без чаша. След като утоли алкохолната си жажда, унесена отново в мислите си, се запъти към банята. Стигна там, репетирайки наум отново и отново сцената, която би могла да стане днес на работа, тя едва не се стресна, поглеждайки в огледалото. Изглеждаше непростимо. И истината е, че то си е непростимо да пиеш толкова много, след като цял ден не беше сложила залък в устата си. Още по-големият грях беше, че снощи си легна с грима (за което сега горчиво съжаляваше) и сиво-черни блестящи сенки подчертаваха грозно подпухналите ù очи, а миглите ù се бяха спластили от спиралата. Щеше да е истинско предизвикателство да се справи с клошарския си вид и да не развали впечатленията от гримьорските си умения, които всъщност впечатления вече май бяха доста избледнели, заместени от тези за пиянските изп ...