Не беше късно, но се чувстваше уморена. Очите й пареха. Май трябваше и да поспи малко. Не се поколеба - излезе от банята, и си легна. Затвори очи и реши да помечтае, ей така, докато... сънят й я завладее, цяла... Отдавна не беше мечтала. Но... съзнанието й се замъгли, мислите й бяха разпокъсани и разнопосочни.

            Умората й пречеше да си представи нещо красиво, несъществуващо дори, само и само да може да му се наслади - самичка! И никой да не я спира със щурите си прищевки.

            Единствено така можеше да се отдаде на своите собствени мисли и чувства. Не усети кога е заспала.

            Но... като че всичко се случваше наяве.

            Утро е. Тя трябваше да свърши някои служебни ангажименти, преди да седне да пие кафе. А и имаха уговорка с него - щом приключи, да му се обади. Бяха решили да прекарат уикенда заедно - в един къмпинг, близо до морето, но...далеч от хорската суматоха. Все пак това бяха дни на почивка. А и двамата имаха остра нужда от нея... А и местенцето предполагаше много романтика, нежност и любов. Взаимна наслада от изгревите на слънцето, рано сутрин, горещата чаша кафе, плажа. Два дни никой по никакъв начин нямаше да ги безпокои, защото... щяха да са толкова далеч от хората...

            След като приключи със задачите, седна в едно кафене и си поръча кафе, докато чака.

            Набра номера и зачака. Притесни се да не го събуди. Още на второто позвъняване той весело я поздрави. Не можеше да повярва! Никога досега не беше говорила с такава лекота по телефона - връзката или се разпадаше, или цифрите й убягваха и така и не можеше да му звънне. Но този път успя. Обясни му набързо къде е отседнала. А той и не питаше, защото знаеше къде ще я намери.

Не минаха 30 минути и тя видя през огледалните стъкла профила му, на... 20 метра разстояние.  Нежна усмивка се появи на устните й. Но изведнъж - грозен кикот се разнесе от съседна маса. Нещо я накара да се обърне и да излюбопитства тайно - хм, май не трябваше. Пък и кой би допуснал точно в този момент, че точно тя, нейната бивша приятелка и съперница понастоящем, ще пие кафе в същото заведение?! Очите им за миг се срещнаха. Тя не искаше да разваля  доброто си настроение, затова бързо отвърна поглед от тяхната маса. А и... до нея вече стоеше Миро.

- Здравей, миличка! Ето ме, пристигнах! -  Той се наведе над нея и я целуна нежно по лицето. Тогава забеляза очите й - вече бяха пълни със сълзи и всеки миг...- Хей, какво ти е? Сигурно плачеш от щастие да ме зърнеш? - засмя се той, но нещо му подсказа, че не е това.

- Здравей, миличко! Не, нищо ми няма, ще се оправя, сигурна съм. Пил ли си кафе?

- Не. - Миро даде знак на едното от момичетата и му поръча кафе.

- Трябва да минем да си купим след това някои неща - каза Ния .

      Миро не можеше да разбере какво се е случило с нея, но си даде обещание, че ще направи всичко пряко силите си, за да разсее болката й.

        Ния - тя може би от година не се бе чувала с бившето си гадже. А и нямаше какво да си кажат, след всичките неприятности, които нейната „първа" приятелка й бе сервирала. След всичките лъжи, които той й наговори...

        Но - замисли се тя - какво правя?! Та нали Миро е с мен? Какво ме интересува, какво щели да си помислят за мен? Каквото и да е, те нямат право да се месят в моя личен живот! Но и ще бъда - другата, няма да допусна всичко онова да се повтори.

- Ния, миличка, тук ли си? Имам чувство, че нещо те тревожи...

- Тук съм, Миро! Не се притеснявай. Всичко онова е минало. Сега единственото ми удоволствие си ти! И не искам да пропусна нито миг, от това, което ни очаква идващите два дни, а и - занапред.

            Миро й се усмихна. Докосна ръката й. От очите му струеше искреност и те издаваха неговото поведение! Той не само обожаваше Ния, той беше сигурен, че я обича - една такава - красива, миловидна и добра! Но не знаеше какви са нейните чувства към него... Е, и ако това не може да разбере през уикенда? Какво тогава?

            -   Хайде! Да вървим - той й подаде ръка, усмихвайки се. -И без това напоследък толкова рядко сме заедно. Ния му подаде ръка и тръгнаха - след тях останаха вперени чифт злобни очи...

        Качиха се в колата. Миро беше щастлив - най-после сами! Той пусна тиха музичка. Идеше му да запее...

    Мястото, което беше избрал, беше на час път.

        Ния отначало мълчеше. Продължаваше да мисли за засечката в кафето. В един момент реши, че може би така е трябвало да се случи. Но това сега вече без значение. Сега можеше единствено да се наслаждава на удоволствието , че са заедно с Миро. Поизтри спомените, изпълнили за миг съзнанието й. Не усети как започна да си тананика песничката... Чувстваше се на седмото небе - отдавна не бе изпадала в такова състояние... А и Миро?! Познаваше го едва от няколко месеца. Беше от типа мъже, които й допадаха. Запознаха се съвсем случайно. А и срещите им бяха толкова редки. Затова Миро й беше предложил тази идея. Отначало я обзе някакъв страх, мисли сигурно няколко дни, докато му отговори. Но взе решение - нека изпълни очакванията му. Само така можеше да разбере чувствата му.

Приказваха си нещо, смееха се. Не усетиха кога пристигнаха.

        А мястото - на пръв поглед - нищо особено. Гориста местност. Къмпингът - изцяло обновен, някой си е поиграл да го направи привлекателно тихо кътче, далеч от шума на моторите, близо до шума на морето, и песните на горските птици. Ния остана изумена от природата. Не можеше да се нарадва на всичко около себе си.

Миро усети нейното възхищение, но й каза глухо:

 - Май не ти харесва?

Ния  отговори на въпроса му със целувка, сложи пръст на устните му, и едва доловимо каза:

- Замълчи! Чуваш ли каква музика се носи около нас! - тя беше повече от щастлива.

            Свалиха багажа от колата, и се настаниха в едно от бунгалата. Ния тръгна да се преоблича. Искаше й се час по-скоро да поплува. Миро нещо се суетеше около колата, когато тя бе готова за плаж. Отиде и го привика - да побърза. Но не го изчака - та брегът бе толкова близо...

            Тя хукна като малко дете към морето. И с няколко скока се оказа във водата. Хладната вода обля непокорното й тяло. А Миро, усетил накъде отиват нещата, се беше изправил отдалеч, и се любуваше тайно на радостта й.

            Не след дълго той се приближи с тихи стъпки - искаше да я изненада. Тя беше легнала по очи върху хавлията си и не го видя.

А той - беше напълнил шепи с вода - плисна я върху тялото й. Последва вик, а после всичко притихна в една дълга целувка... След това плуваха заедно. Боричкаха се във водата и се целуваха. На излизане  Ния си събра и шепа миди. Започна да реди някаква думичка  по гърба на Миро. Забавляваха се като малки деца... Необезпокоявани, и вслушани в плясъка на вълните. После поплуваха отново. И двамата  бяха щастливи...

        Привечер. Слънцето беше събрало  последните си лъчи в отблясъка на залеза... Полъхваше лек морски вятър.

        Решиха да се приберат в къмпинга.

        Ния влезе в банята да си вземе душ. А Миро се зае с вечерята - беше решил да я изненада, а и явно се беше подготвил - тази вечер беше много специална за него. Не беше на себе си от щастие, ще са заедно.

        Сложи покривка, свещи, прибори. Извади бутилка "Шардоне" от хладилника. От банята се чуваше шума от вода. Не можа да устои на идеята, че не е там и с тихи стъпки се промъкна. Ния не го забеляза - беше с гръб към вратата. Ръката му се плъзна по гърба й. Устните му я докоснаха нежно. Едва тогава Ния усети присъствието му. И дълго стояха прегърнати под душа... Играта им продължи... Бяха забравили всичко и всички.

Странен звън наруши играта им.

Звук от будилник.

Тя... се събуди... Помисли си - Ама наистина ли, само сън?! Протегна се глезено в леглото - от удоволствие  и бавно отвори очи - да не разруши красотата на съня си. Защото отдавна не бе сънувала красиви сънища.

Този сън сигурно ще помни дълго време.

А защо не го превърне в реалност?!