Не беше късно, но се чувстваше уморена. Очите й пареха. Май трябваше и да поспи малко. Не се поколеба - излезе от банята, и си легна. Затвори очи и реши да помечтае, ей така, докато... сънят й я завладее, цяла... Отдавна не беше мечтала. Но... съзнанието й се замъгли, мислите й бяха разпокъсани и разнопосочни.
Умората й пречеше да си представи нещо красиво, несъществуващо дори, само и само да може да му се наслади - самичка! И никой да не я спира със щурите си прищевки.
Единствено така можеше да се отдаде на своите собствени мисли и чувства. Не усети кога е заспала.
Но... като че всичко се случваше наяве.
Утро е. Тя трябваше да свърши някои служебни ангажименти, преди да седне да пие кафе. А и имаха уговорка с него - щом приключи, да му се обади. Бяха решили да прекарат уикенда заедно - в един къмпинг, близо до морето, но...далеч от хорската суматоха. Все пак това бяха дни на почивка. А и двамата имаха остра нужда от нея... А и местенцето предполагаше много романтика, нежност и любов. ...