03,30 – 04,00 часа.
Като че седях върху нажежен тиган. Скачам и замирам в мимолетно напрежение... Как? Кога? Кой? Защо?
После слизам на земята. Здравчев стои на прага, докторът е застинал полуизправен, Ина гледа неразбиращо...
Зад Здравчев виждам стажанта...
- Къде... – и не мога да продължа. Как да кажа „убит” – та преди малко разговаряхме с Киров, пиехме безалкохолното, обсъждахме възможните извършители...
А сега ще обсъждаме кой го е убил...
Здравчев се отдръпва. Сочи по коридора:
- Двадесет и четвърти кабинет...
Цялата група вкупом излита и се втурваме по коридора. Пред съседния кабинет стои полицай с пистолет в ръка, от другата страна е Перлов... Пак ли...
- Не надничайте – казва полицаят...
Точно обратното. Надничам...
В стаята е Трънченина. С пистолет в ръка. И нож се валя на килима. Вглеждам се – кортик. До дръжката в кръв... ...