22,30 – 23,00 часа.
Пътеката свършва до няколко стъпала, зад които се вижда неголяма, дървена, тъмна врата. Отворена е и колоната постепенно изчезва вътре...
Влизаме и ние. Единият полицай остава до входа – изход, с другия се изкачваме по красивата дървена стълба до партерния етаж...
Голямо фоaйе, с няколко дивана, кресла и табуретки. Отсреща, пред официалния вход, има дървена стойка, зад която денонощно стои охранител. Сега и той е заедно с върналите се гости, чакат разпорежданията ми. А пред входа са нашите – експерти, цивилни, униформени...
- Киров, - казвам високо – експертната група да започва огледа. Моля управителят да дойде при мен...
Висок, строен, малко над четиридесетте. В моден костюм, стегнат...
- Бъдете така добър и заведете хората ни при мъртвия... А вас, господа, - обръщам се към събраните във фоайето – ще помоля да влезете в салона. Има достатъчно място, има и бар, смятам, че и вечеря ще могат да сглобят нашите домакини...
Управителят гледа нейде над рамото ми. Обръщам ...