22,30 – 23,00 часа.
Пътеката свършва до няколко стъпала, зад които се вижда неголяма, дървена, тъмна врата. Отворена е и колоната постепенно изчезва вътре...
Влизаме и ние. Единият полицай остава до входа – изход, с другия се изкачваме по красивата дървена стълба до партерния етаж...
Голямо фоaйе, с няколко дивана, кресла и табуретки. Отсреща, пред официалния вход, има дървена стойка, зад която денонощно стои охранител. Сега и той е заедно с върналите се гости, чакат разпорежданията ми. А пред входа са нашите – експерти, цивилни, униформени...
- Киров, - казвам високо – експертната група да започва огледа. Моля управителят да дойде при мен...
Висок, строен, малко над четиридесетте. В моден костюм, стегнат...
- Бъдете така добър и заведете хората ни при мъртвия... А вас, господа, - обръщам се към събраните във фоайето – ще помоля да влезете в салона. Има достатъчно място, има и бар, смятам, че и вечеря ще могат да сглобят нашите домакини...
Управителят гледа нейде над рамото ми. Обръщам се. По стълбището от горния етаж слиза Перлов. Хем е официален, хем е малко нещо по домашному. Няма вратовръзка, например...
- Здравейте! – казва той почти по домакински. Пък може и да са верни клюките, че и тоя клуб е негов. Или поне е съдружник на Кринчев...
- Добър вечер – отговарям учтиво, почти като гостенин. И минавам в леко настъпление – Господин Перлов, горе дали има още хора?
Перлов махва изящно с ръка:
- О, там са дамите... – Учтив е, но същевременно всички разбираме какво има предвид под това „дамите” – Казаха, че ще бъдат в малкия салон. Да ви е по-лесно при разговорите...
Картбланш, а...
Нищо, ние не сме гнусливи. И с „дамите” ще се видим. Повече сдържаност ще ни трябва за тия, дето вече ги наричат „господата”...
- Ами... – вдигам ръка като за старт – Да започваме...
Мъжете минават покрай мен и се сливат в големия салон. Той наистина е голям – виждам много кресла, масички, огромен бар, че и с барман... Има място не за двайсетина души, а за няколко пъти повече...
Перлов спира до мен:
- Така си и знаех, че ще минете през изхода...
- И не ги предупредихте? – не скривам изненадата си...
- А защо? Вие вече знаете – аз уважавам закона. И помагам, доколкото мога – в рамките на възможностите ми и според интересите. В случая интересите ни съвпадат. Не бих искал това убийство да лепне петно върху репутацията на клуба...
- Но няма начин да се скрие подобно нещо? Как мислите да накарате журналистите да замълчат?
- Не, не – живо ме поглежда Перлов – Те нека си пишат и говорят. Станало е произшествие, извънреден случай. Посетителите тук не са невинни девици, знаят доста неща, за които медиите не подозират. И хич няма да се стреснат от нещо такова... А останалите няма да влязат никога тук – фейсконтролът ще ги спре...
Засмиваме се заедно...
- Така че – разследвайте, хванете го, от нас ще имате пълна подкрепа. Защото – може би сте разбрали – не желаем нови братоубийства, не желаем връщане към старите безредици. Нали?
Кимвам. Това ми е ясно. И, ако смъртта на Кринчев не е последица от някакво решение на останалите...
Ще сътрудничат...
Защото никой не знае кой ще е следващия...
Обаче, ако Кринчев е премахнат именно от хората наоколо...
© Георги Коновски Todos los derechos reservados