- Лека нощ Мърмял! – каза София на сгушилата се черна котка в краката ѝ.
Мърмял бе послушен котарак, вече тринадесет години живееше със София и родителите ѝ. Той дойде в домът им още когато София беше на две годинки. Днес вече подрастваща тийнейджърка много обичаше любимия си котарак. Всичко споделяше с него смятайки, че той не разбира. Разказваше му за приятелките си, за красивите момчета в училище. За уроците си. Днес преди да си легнат и каза за това, че е хванала директорката и кмета на градчето в женската тоалетна на училището. Държали се били странно. В малкото градче, в което живееха добре се знаеше, че и двамата са обвързани и това беше странно. Както и факта, че кметът беше мъж, пък придружаваше директорката в женската тоалетна. Но София вече спеше, сънуваше премеждията от отминалия ден, а Мърмял тепърва отвори очи, опъна черните си лапи и тихо се прозя. После бавно но величествено се измъкна от леглото на момичето. С ловък и тих скок се качи на перваза и загледа луната. За миг се обърна да огледа стаята, но София дълбоко спеше. Тогава спокойно черния котарак се превърна в нещо като черен дим и премина през цепнатините на прозореца. Излязъл вече навън Мърмял се понесе като черен призрак в нощното небе. От всякъде хвърчаха котки и всички се рееха към луната. Когато стигнеха там, плавно се приземяваха на пухена платформа. Там Мърмял застана след пристигналите преди него котки и зачака да стигне до вътрешността. Импровизираната опашка се движеше сравнително бързо. Когато стигна до вътрешността на зданието пред него имаше монитор и букса с формата на котешка лапа. Котаракът Мърмял постави лапата си в буксата и всичко, което бе чул или прежурял днес се прехвърли в компютъра на зданието. Когато приключи Мърмял се понесе обратно към вкъщи.
Без да бъде усетен се намърда в краката на София, облиза цялата мръсотия която бе събрал по себе си от лунната повърхност и се унесе в сладък сън.
Два дни по-късно по местното радио съобщиха за аферата на директорката на местното училище и кмета на града. За скандала се говореше в градчето повече от месец...
Костадин Койчев-Kovak
20.10.2023г.
© Костадин Койчев Все права защищены