- Лека нощ Мърмял! – каза София на сгушилата се черна котка в краката ѝ.
Мърмял бе послушен котарак, вече тринадесет години живееше със София и родителите ѝ. Той дойде в домът им още когато София беше на две годинки. Днес вече подрастваща тийнейджърка много обичаше любимия си котарак. Всичко споделяше с него смятайки, че той не разбира. Разказваше му за приятелките си, за красивите момчета в училище. За уроците си. Днес преди да си легнат и каза за това, че е хванала директорката и кмета на градчето в женската тоалетна на училището. Държали се били странно. В малкото градче, в което живееха добре се знаеше, че и двамата са обвързани и това беше странно. Както и факта, че кметът беше мъж, пък придружаваше директорката в женската тоалетна. Но София вече спеше, сънуваше премеждията от отминалия ден, а Мърмял тепърва отвори очи, опъна черните си лапи и тихо се прозя. После бавно но величествено се измъкна от леглото на момичето. С ловък и тих скок се качи на перваза и загледа луната. За ми ...