НОВИЯТ
Изсипа се в кабинета ми като скъсан чувал със сол – бяла риза, бял панталон, бяло лице, бяла лятна шапка. Дебел, потен, заоблен, кръгъл и завършен човек. Всичко в него бе оформено така, че като го погледнеш на едно място, само след миг погледът ти се хлъзва и пак стига на същото място: човек-окръжност.
- Добър ден! – усмихна се той. – Аз съм новият. Искам да се представя.
А, значи това бил той. Новият.
- Добър ден – отговорих, станах и подадох ръка. – Аз съм старият.
- Чувал съм за вас! – зарадва се окръжността пред мен. Пое ръката ми в своята, усетих нещо потно, мазно и меко, отвратително, понечих да се отдръпна, не успях, започнах да се задъхвам. Ръката ми се тресеше от рамото надолу, а онзи продължаваше да каканиже: - Толкова много съм чувал за вас! Истинско чудо е, че ще работим заедно, при това в един кабинет, не, дори може би на едно бюро! О, боже! Чакал съм този момент отдавна, вероятно три, не – цели пет месеца от моя живот са преминали в очакване, но не съжалявам, защот ...