2 авг. 2012 г., 16:01

Някой ден, незнайно откъде... 

  Проза » Другие
794 0 0
1 мин за четене


... Някой ден незнайно откъде и как ще влезеш в живота ми, без да питаш, без да искаш разрешение дали може да бъдеш част от него - без съмнение, без извинения и оправдания; просто, без увъртания. Тихо ще преобърнеш живота ми на 180 градуса, ще предизвикваш както най-доброто в мен, така и дявола, скрит за другите хора. Ще ме погледнеш в очите и ще знаеш, че искаш мястото ти да е до мен, ще рискуваш, защото знаеш, че без риск нищо не се получава… Риск прави всеки човек, всеки ден - риск е да вземеш шоколад, различен от този, който обичаш - може да горчи, може и да ти се услади до такава степен, че той да ти стане любим, кой знае… но ако не опиташ няма да разбереш… Ще рискуваш да застанеш до мен, без да се замислиш, ще знаеш, че това е мястото ти в този момент. Няма да ми обещаеш вечността и, че ще сме заедно завинаги, няма да ми даваш тези напразни обещания, не, няма… Никой не знае какво ще стане в бъдеще, просто ще живееш за мига, ще го изживяваш. В какво ще се превърнем ние и дали ще бъдем заедно дълго зависи само от нас, от никой друг… Няма да ми сваляш звезди, ще бъдеш по-оригинален, по свой начин, ще ми покажеш, че съм важна за теб, дори да е само с една дума. Ще изричаш думите „Обичам те”, защото знаеш какво означават и че не се изговарят напразно, за да си запълниш времето. Откъде знам, че ще стане така и какво ще направиш? Просто знам… Ще те чакам, няма значение колко… Знам, че си някъде там и ще ме намериш все някога. Вярвам и ще чакам. Ще дойдеш някой ден, незнайно откъде и ще влезеш в живота ми, без да питаш, без да искаш разрешение дали може да бъдеш част от него- без съмнение, без извинения и оправдания; просто, без увъртания…

© Вероника Атанасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??