А той ми каза: Според моята безгрешна преценка не ви остава дълго време заедно... Все едно дойде с най-страшната си диагноза и ми каза "това е краят". Повярвах му. Минах през няколко състояния. Първо отричах, след това почнах да се замислям дали навярно е прав, оспорвах, плаках и накрая пак отричах. Въпреки това му повярвах.
Дали беше прав? Да, беше прав. Не ни остана много. Всъщност бяхме заедно твърде малко. И след това раздялата. Отричах я, не я приемах. Не вярвах, че всичко може да свърши просто ей така. И бях права...
Той се връщаше при мен като малко заблудено и уплашено мишле. А се преструваше на тигър. Всъщност знаеше, че аз съм неговото предизвикателство. Искаше да ме опитоми. Знам го, защото и аз очаквах същото от него. Всъщност и двамата до толкова се отричахме, че така се привличахме.
Той наистина живее в заблуда. Все повтаря: Ти не ме познаваш, аз съм загадка за теб. Ей, не на мен тия. Единствения човек, който не бих могла да опозная е... ами, това съм аз. На него просто м ...