stefitopz (Стефка Георгиева )
264 1009
23 мар. 2010 г., 23:53

Нямащата, на която предложиха света 

  Проза
695 0 2
1 мин за четене

Продавам душата си на търг! Кой ще плати повече?

 

 

Получих вече всички реки и морета, всяка песъчинка... Взех всички цветя на света. Подариха ми и Луната, и Слънцето, и безбройните галактики. Цялата любов на земята беше в ръцете ми. Бях обсипана с най-нежните целувки и най-милите ласки.

 

 

Кой ще даде повече? Нима някой може?

 

 

Сега копнея за недоизказани думи... за недоизживени мигове. Предложиха ми света, а аз отказах, за да мога да чакам.

 

 

Сега, като Малкия принц, съм щастлива, гледайки звездите, защото знам, че моето цвете е някъде там. Знам че го има! Обичала съм го преди... И сега го обичам. Не, не го пазя със стъклен похлупак, твърде далече съм от него. А и не е нужно...

 

 

Целият свят беше мой до вчера, а сега гоня вятъра...

 

 

Може би някой ден отново ще се върна в моя малък свят и ще се грижа за цветето си. Никога не се знае. Дошло от звезда, дали пак ще ме убоде с тръните си?

 

 

© Стефка Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Целият свят беше мой до вчера, а сега гоня вятъра..."

    хареса ми, цялото
    прилича си на нещо като ... порастване
    а в същото време и на ... припомняне

  • Понеже не исках да пиша коментари на всичките ти произведения ще напиша 1 тук. Много ме кефи стилът ти, а и смисъла който влагаш в прозата си. Дерзай!
Предложения
: ??:??