Нямащата, на която предложиха света

23.03.2010 г., 23:53 ч.

Проза

694 0 2

1 мин за четене

Продавам душата си на търг! Кой ще плати повече?

Получих вече всички реки и морета, всяка песъчинка... Взех всички цветя на света. Подариха ми и Луната, и Слънцето, и безбройните галактики. Цялата любов на земята беше в ръцете ми. Бях обсипана с най-нежните целувки и най-милите ласки.

Кой ще даде повече? Нима някой може?

Сега копнея за недоизказани думи... за недоизживени мигове. Предложиха ми света, а аз отказах, за да мога да чакам.

Сега, като Малкия принц, съм щастлива, гледайки звездите, защото знам, че моето цвете е някъде там. Знам че го има! Обичала съм го преди... И сега го обичам. Не, не го пазя със стъклен похлупак, твърде далече съм от него. А и не е нужно...

Целият свят беше мой до вчера, а сега гоня вятъра...

Може би някой ден отново ще се върна в моя малък свят и ще се грижа за цветето си. Никога не се знае. Дошло от звезда, дали пак ще ме убоде с тръните си?

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

2010-03-24T22:00:31+02:00

"Целият свят беше мой до вчера, а сега гоня вятъра..."

хареса ми, цялото
прилича си на нещо като ... порастване
а в същото време и на ... припомняне
Ready_4_whatever (Филип Филипов)

2010-03-24T10:16:17+02:00

Понеже не исках да пиша коментари на всичките ти произведения ще напиша 1 тук. Много ме кефи стилът ти, а и смисъла който влагаш в прозата си. Дерзай!