O, TEMPORA!*
Седнал пред телевизионния екран, шаря с дистанционното от канал на канал. Каква измама! Скачам само от реклама на реклама. Ужас! Спасение от тая напаст няма! Стоп тук! Намерих нещо за гледане. По канала течеше интервю със
симпатичен млад мъж, вдъхновен и уверен в светлото бъдеще, когато България ще бъде опасана и нарязана от модерни магистрали. А убийствената война по пътищата вече ще е само лош спомен. Водещият се обръщаше към него на Господин Министър.
Министър не съм бил, но ми се стори, че виждам себе си, преди около 40-45 години. Тогава и аз мислех като г-н Министъра, че работя за бъдещето, с почти пушкиновско самочувствие. "Я памятник воздвиг себе "Умо-руко-творный"! Сякаш за първи път в света сам строя най-високата язовирна стена на България.
Дали след 40-50 години някой ще знае по времето на кой министър е построена магистралата, по която е полетял? Със сигурност НЕ!
С характерния за моето и лошо и хубаво време ентусиазъм и самочувствие, за 43 години трансформиран ...