С жестомимично изпружване на ръката, младият покани Янко в манастира, който представляваше двуетажна сграда с тераса и марсилски цигли по покрива. Орехът разклати клони, натъжено. На циганчето възложиха наблюдението на конете при изпомпването на водата от кладенеца, помитането на терасите и отнасянето на кошовете с пране в пералното помещение, както и чувалите с брашно за пекарната за хляб.
Ако някой от конете запреше, Янко трябваше да го шибва с пръчица. Но насилието, съвсем не допадаше на младия мъж. С дорестите разговаряше с очи. Знаеше кога някой от конете е изморен, кога е гладен и кога иска просто да бъде оставен на спокойствие. Завъртането около кладенеца бе като завъртането по спирала на живота. Вървиш по периферията и изнемогваш, а нечие схващане за твоя собствен живот те ръчка, остенно.
Тежеше му на Янко от затвореността зад манастирските стени. Превръщаше се в онези недъгавите коне, които не познават свободата. И ръкополагането на младия свещеник Евгений му се струваше прека ...