14 февр. 2016 г., 13:25  

Обратния път 

  Проза » Рассказы
487 0 0
3 мин за четене
Винаги ме е било страх от обратния път. Всяко връщане ме тревожи. Като че ли минавам през гробище. Виж - напред, в неизвестното, в новото, в бъдещето, това си е друго нещо. Кажи -речи съм в средата на живота си, ако всичко върви нормално, но някои мои клетки така и не искат да го разберат. Избягвам огледалата. Там лявото е дясно и въобще, какво мога да очаквам от него. Явно е , че хубостта и младостта не са вечни...Обаче все по-друго си е , когато човек се облече по модата . А модата сега е : каквото си имаш, това носиш. Аз нося дънки. Като всички. И беличко шушляково якенце, като тия дето само от чужбина се обличат. Така много често, особено в полумрака, ми говорят в среден род. Забравих да кажа, че саморъчно се подстригвам и по този начин доста често се стига до крайности в стремежа ми да изравня двете половини на главата. Както и да е. Не зная дали получихте някаква представа за мен. Не пуша, но понасям, когато другите пушат хубави цигари. За пиенето ще говорим при друг случай, но и ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Шопова Все права защищены

Предложения
: ??:??