Когато пристигна на местопрестъплението, вече се бяха събрали много хора - полиция, лекарски екип, експерти и зяпачи, естествено. Имаше ограничителна лента, която пречеше на неспециалистите да гледат трупа и около него. Мястото беше странно, лицата на вече виделите трупа бяха странни, цялата атмосфера беше странна. А Виктор се чувстваше странно и от друго – след преживяната тази вечер, искаше сутринта да се събуди до нея – да я целуне, да пият кафе... Но не – гадна миризма наруши мечтите му. Имаше един глух коловоз в района на централна гара, където винаги имаше няколко вагона. В един от тях беше тялото на убития. Следователят влезна в купето и видя страшна и странна гледка: Видя го на едно от местата, тялото беше облегнато, краката висяха надолу. Видя, че няма обувки:
- Така ли го намерихте? – попита най-близкостоящия до него униформен - без обувки. Къде са? Намерихте ли ги? – продължи да задава въпроси след утвърдителен отговор.
- Не, още не.
- Час на смъртта?
- Предполагам между 18 ...