Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 24 - та част
Продължихме до късно през нощта. Връщахме се назад в спомените си и дори се усмихвахме на някои от тях. Като този от първата им среща. Ама как само го ,,нахрани,, Мима тогава. Никога няма да го забравя. Голям майтап беше. Беше! Минало свършено време! А сега? Сега само болка и празнота. Нямаше ги вече и Мима, и Шопа, и дори и жива Нора също. Тя вече не беше част от живота ми, а само част от миналото. Винаги щях да я нося в себе си като нещо свидно и много скъпо, но никога повече нямаше да я докосна, прегърна или целуна. Може би и никога повече нямаше да я видя. За краткото, но огромно щастие, с което ме беше дарил животът, сега му връщах дан. Огромен и ужасяващ. Дадох му едно изпълнено с изключителна любов и преданост сърце, за да остана с празно място в гърдите. Но поне празното място не боли! Или…?
Когато стана време да си ходя, Вичонти ме помоли на другия ден да отидем до Хасково.
- Искам да я видя… да ù кажа нещо… - тихо пр ...