Б.Калинов "Старата къща" -комп. графика
Изстена почти като ударено псе портата, едвам държаща се на ръждивите резета и остана така - полуотворена, сякаш не иска да ме пусне в двора. Вярно е… Влезнах с взлом, защото не можах да отключа бравата, смазвана последно преди доста години, така че ключът, пазен в кметството, става излишен оттук на сетне… Защо ли го прибирам в чантата си? Не знам!
Побутвам я и със сила – заради снега, влизам в двора. Тук забравям всичко… И тежкото зимно пътуване по планинските пътища, и лошото време, и проклетиите на съществуването, което наричаме съвременен живот, и… Няма да изреждам повече!
Двайсетина крачки по плочника, няколко стъпала… И вторият ключ съвсем леко отваря входната двукрила врата, но не бързам да влезна, а оставям да ме изпревари свежият зимен въздух. Това обаче, трае не повече от минута. Вече отварям капаците на прозорците да влезе светлина в кухнята, където смятам да се разположа на първо време. Там се затопля най-бързо, като запаля камината, ...