Б.Калинов "Старата къща" -комп. графика

            Изстена почти като ударено псе портата, едвам държаща се на ръждивите резета и остана така - полуотворена, сякаш не иска да ме пусне в двора. Вярно е… Влезнах с взлом, защото не можах да отключа бравата, смазвана последно преди доста години, така че ключът, пазен в кметството, става излишен оттук на сетне… Защо ли го прибирам в чантата си? Не знам!

Побутвам я и със сила – заради снега, влизам в двора. Тук забравям всичко… И тежкото зимно пътуване по планинските пътища, и лошото време, и проклетиите на съществуването, което наричаме съвременен живот, и… Няма да изреждам повече!

Двайсетина крачки по плочника, няколко стъпала… И вторият ключ съвсем леко отваря входната двукрила врата, но не бързам да влезна, а оставям да ме изпревари свежият зимен въздух. Това обаче, трае не повече от минута. Вече отварям капаците на прозорците да влезе светлина в кухнята, където смятам да се разположа  на първо време. Там се затопля най-бързо, като запаля камината, пък и е най-удобно за гости… Само след час-два ще дойдат бай Иван - кметът и още двамина стари приятели - не сме се виждали от доста време…

Огънят вече гори. Паля цигара от съчка борина и заставам в салона до оставения в нишата пепелник и с лице към двете извивки на потъмнялото от годините си дървено стълбище - пътят нагоре, към втория кат на къщата. Там е „горният” салон свързващ „горните одаи”, както ги наричаше баба.

Истинско бижу е това стълбище… С този резбован шкаф между двете пармаклии вежди на перилата, в който се намираха някога какви ли не „разни и разнообразни” интересни неща!

Но стига съзерцание! Трябва да пооправя малко кухнята, да забърша прахта, насъбрала се въпреки добре затворените прозорци и врати, да донеса от колата багажа си… Почти на смрачаване е вече.

И докато се туткам насам-натам - ей ги! Портата изскърца отново и снегът захриптява под няколко чифта ботуши…

Да! Някой се покашля дипломатично…

Добре, че първом запалих огъня, та се позагря кухнята!

Бакърено джезве с грята гроздовица и шест чаши (Така ми се мярна през прозореца!) на подноса…

Излизам да си посрещна гостите.

Следва…

Б.Калинов-Странник

15.12.2012г.

Пловдив