Той бързаше към дома си. Набираше номера ѝ, но телефонът беше изключен. Сякаш нарочно таксиметровият шофьор избираше  да минава през булевардите със задръствания. Дали щеше да си тръгне.. дали това не бяха просто празни приказки, надали е толкова смела. Минути по-късно хвърли банкнота и хукна към сградата. Нямаше време да чака асансьора. Пребори се с десетте стълбища и се изправи пред вратата на дома им. Вкара ключа в ключалката, като се надяваше той да заяде и да има ключ от вътрешната страна, така както тя го оставяше, когато се страхуваше да стои сама. Удари на камък. Превъртя по два пъти двата ключа и със затаен дъх отвори вратата. Първото, което видя бе, че нейната чаша за кафе липсваше, а това беше най-важната и най-любимата ѝ вещ. За пръв път си позволи да влезе с обувките, нямаше търпение да я завари на дивана. Влезе  с трясък в хола, където липсваха одеялото, компютъра и Тя. Нямаше и косъм от нея. Затича се към спалнята, където празнотата го хвана за врата. Нямаше ги гримовете, дрехите, книгите, картичките, снимките. Сякаш Тя никога не бе съществувала в живота му. Нямаше го аромата на ванилия, който винаги се носеше след нея. Нямаше го смеха ѝ, който разкъсваше тишината. Единственото, което бе оставила след себе си, бе красивата картина на цветя, която така и не зае празното пространство над леглото. Картината я успокояваше. Харесваше ѝ да седи на ръба на леглото и да се взира в нея. Онова, което изпитваше той, когато гледаше в картината, бе гняв. Защото всеки път, когато поглеждаше към нея, щеше да се сеща как онази лудост се губеше и смиряваше сред изрисуваните цветя върху паното. Чудеше се дали да не я изхвърли... Дали да не изпепели всичко свързано с нея... Остави я. Защото беше лесно да повярва, че всичко е било мираж, че нея никога не я е имало. Че всичко е било лъжа. А единствената лъжа, която бе изречена, беше от неговите устни и бе "Обичам те, омъжи се за мен". Няколко прости думи, които обикновено правят жените щастливи, но и разрушават светове. Няколко думи, които действат като киселина, когато са просто букви, намиращи се една до друга. Неподправени с нищо. Изказани след куп изневери и лъжи. Разкая се, затова, че първо ѝ бе казал, че я обича, че се беше разплакал,че беше показал слабост. За да избегне момента на слабохарактерност, разгроми света ѝ с "Нямаме бъдеще".  Ядоса се, хвана картината и я разкъса с коляно. По-лесно се живее с лъжата. На масата потрепваше в танц розова бележка, която се заби като кол в сърцето. Листът бе попил сълзите на една жена, която се бе отказала от себе си, за да бъде украшение на дома му. Връщане назад няма. Седна на дивана, запали цигара и се заслуша в тишината. Бе оглушителна. Нямаше желание да слуша музика, да пее... Нямаше желание да живее повече тук, където самотата разопаковаше багажа си.