Той бързаше към дома си. Набираше номера ѝ, но телефонът беше изключен. Сякаш нарочно таксиметровият шофьор избираше да минава през булевардите със задръствания. Дали щеше да си тръгне.. дали това не бяха просто празни приказки, надали е толкова смела. Минути по-късно хвърли банкнота и хукна към сградата. Нямаше време да чака асансьора. Пребори се с десетте стълбища и се изправи пред вратата на дома им. Вкара ключа в ключалката, като се надяваше той да заяде и да има ключ от вътрешната страна, така както тя го оставяше, когато се страхуваше да стои сама. Удари на камък. Превъртя по два пъти двата ключа и със затаен дъх отвори вратата. Първото, което видя бе, че нейната чаша за кафе липсваше, а това беше най-важната и най-любимата ѝ вещ. За пръв път си позволи да влезе с обувките, нямаше търпение да я завари на дивана. Влезе с трясък в хола, където липсваха одеялото, компютъра и Тя. Нямаше и косъм от нея. Затича се към спалнята, където празнотата го хвана за врата. Нямаше ги гримовете, ...