Затварям за миг очи,

естествено, че там си ти.

Прекалено надценен и

определено не действителен.

Отварям очи и виждам оригинала,

и се чудя:

Как подяволите попаднах в капана?

Опитвам се да си го обясна,

и си припомням младостта.

Бях така наивна и сама,

просто търсих някой...

да не съм така.

И тогава ти се появи,

точно когато исках,

ти ме съживи.

Показа ми какво е да не съм сама,

и свикнах с това.

Определено ми показа, че така

съм доста по-щаслива жена.

Обеща ми вечността,

а ето, че ме оставяш сама.

Точно когато тази болка няма как да отшуми.

Когато никой и нищо няма да успее да я заличи.

И отново се замислям за преди,

затварям очи и там си ти.

За това ги държа затворени....

Осъзнавам, че обичам оригинала,

и спирам да пресмятам колко повече съм дала.

Не искам да отварям очи,

защото от действителността боли.

Затварям аз очи,

и там си ти,

така ще са очите ми завинаги.