Затварям за миг очи,
естествено, че там си ти.
Прекалено надценен и
определено не действителен.
Отварям очи и виждам оригинала,
и се чудя:
Как подяволите попаднах в капана?
Опитвам се да си го обясна,
и си припомням младостта.
Бях така наивна и сама,
просто търсих някой...
да не съм така.
И тогава ти се появи,
точно когато исках,
ти ме съживи.
Показа ми какво е да не съм сама,
и свикнах с това.
Определено ми показа, че така
съм доста по-щаслива жена.
Обеща ми вечността,
а ето, че ме оставяш сама.
Точно когато тази болка няма как да отшуми.
Когато никой и нищо няма да успее да я заличи.
И отново се замислям за преди,
затварям очи и там си ти.
За това ги държа затворени....
Осъзнавам, че обичам оригинала,
и спирам да пресмятам колко повече съм дала.
Не искам да отварям очи,
защото от действителността боли.
Затварям аз очи,
и там си ти,
така ще са очите ми завинаги.
© Елена Борисова Todos los derechos reservados