Гайдите писнаха и тъпанът забумтя на мегдана. Младо и старо се стекоха и веселието започна. Първо засвириха ръченица, ситно, ситно стъпваха момите и ергените по такта на мелодията. Разлюляха се ръце към небето, замятаха се глави, крака… После се изви кръшно хоро. Като шарена броеница се ширна навред. Дечурлига се стрелкаха около играчите, заливаха се в смях, бягаха.
Дружките повикаха Вела да вървят на мегдана, тя нямаше много ищах, но все пак тръгна с тях. Баба Параскева извади от нейната ракла хубава премяна, червен сукман, бяла риза с извезано по шията и ръкавите и шарена шамия. Вела я облече. Премяната и прилягаше точно по снагата. Сложи шамията и втъкна една китка зад ухото.
Захванаха се момите за хорото, подскачаха весели и радостни. Огледа се Вела, но не видя нито Кина, нито Мирко. Антон беше при ергените, те мятаха погледи към девойките, одумваха ги и се смееха. После се пръснаха и се заловиха за хорото. Антон се вмъкна между Вела и Слава. Ръката на Вела се изпоти от притеснение ...