10 сент. 2019 г., 09:13
11 мин за четене
Мирко отвори вратата и влезе в одаята. Леля му и Вела седяха до огнището и си приказваха нещо.
-Добър вечер!- поздрави ги той.
-Добър вечер – отговори леля му, а Вела си мълчеше.
-Окъсня бе, леля, ние хапнахме.
- Лельо, пуснахме барата. Водата върти, пуфти, пере и пее като хала…- заразказва им той със светнали от радост очи. Утре ще довършим простирите дето ще съхнат дрехите и ще сковем една барака да има къде да се дяна. Каквото има за пране, утре ще го натоваря на каруцата и ще го пуснем. А ти и Вела ще гледате как се въртят и перат…лесна работа. Я ми виж ризата…свети от чистота, първо нея пуснах.
- Браво, Мирко! Нямахме такова чудо тук, ти чудо направи… Ще дойдем да видим как е, що е… А за тебе има одая при нас, не се кахъри…
-Има, ама аз да съм там лятоска при барата, а по-натам ще видим. Като тръгне работата и сбера парици, имам и още останали , то другата година ще стягам къща.
Дано се вдигне от тук. Да сме си с баба саминки. Да не ме задиря, че Антон стройници ще прати…Да се отъ ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация