Мирко отвори вратата и влезе в одаята. Леля му и Вела седяха до огнището и си приказваха нещо.
-Добър вечер!- поздрави ги той.
-Добър вечер – отговори леля му, а Вела си мълчеше.
-Окъсня бе, леля, ние хапнахме.
- Лельо, пуснахме барата. Водата върти, пуфти, пере и пее като хала…- заразказва им той със светнали от радост очи. Утре ще довършим простирите дето ще съхнат дрехите и ще сковем една барака да има къде да се дяна. Каквото има за пране, утре ще го натоваря на каруцата и ще го пуснем. А ти и Вела ще гледате как се въртят и перат…лесна работа. Я ми виж ризата…свети от чистота, първо нея пуснах.
- Браво, Мирко! Нямахме такова чудо тук, ти чудо направи… Ще дойдем да видим как е, що е… А за тебе има одая при нас, не се кахъри…
-Има, ама аз да съм там лятоска при барата, а по-натам ще видим. Като тръгне работата и сбера парици, имам и още останали , то другата година ще стягам къща.
Дано се вдигне от тук. Да сме си с баба саминки. Да не ме задиря, че Антон стройници ще прати…Да се отъ ...