Ivita_Mirianova (Ивита)
73 2881
23 мар. 2022 г., 17:18

 Орлицата- 1 

  Проза » Рассказы
884 4 17
Произведение от няколко части
7 мин за четене
Пролетта свенливо се бе сгушила в меката прегръдка на Странджа.
Кера приглади плитките си и заситни по пътеката. От колибите на Сушица до кошарите най- краткият път бе през гората.
Рехавата зеленина пропускаше милостивите слънчеви лъчи и наболият синчец сякаш плахо се усмихна в нозете ѝ. Дочу блеенето на стадата и се забърза.
Откак миналата нощ пристана на Петко, сърцето ѝ щеше да изхвръкне от копнеж- да види очите му, да потъне в силната му прегръдка, а той да погали с длани лицето ѝ… Колко топлина имаше в тях, Боже! Изгаряше бузите ѝ- сякаш огън гореше в пръстите му. И каква сила носеха ръцете му!… Камък да стиснеха- вода ще потече!... Като въжета се изопваха жилите им, кога ги напрягаше. Като въжета, дето връзват добитъка! Оплитаха се покрай снагата ѝ, а тя разпускаше косите си. Заравяше лице в тях момъкът и чезнеше времето за двама им.
До сами краят на гората мъжките викове я стъписаха. Спря и сърцето ѝ забѝ лудо. Сякаш птица щеше да изхвръкне из пазвата ѝ. Знаеше, че кърджалиите н ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Ивита Все права защищены

Предложения
: ??:??